На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

В своеобразно средище на българския дух се превръща тазгодишното издание на националния фестивал „Семе българско”. Община Севлиево отново е домакин на колоритния фестивал “Семе българско”, който ще се проведе на 26 и 27 април в Севлиево, а програмата му и тази година блести със звездни музикални творци и драгоценни срещи с пазители на българщината в “Зоната на познанието”.

Още в първия фестивален ден посетителите имат възможност да разговарят с космическия глас на България любимата на всички ни фолклорна певица Валя Балканска  и с  Аида Марковска – холистичен и родов терапевт, мотивационен оратор, евдемонолог и човек с богат опит в холистичния подход към здравето на човека, основател на Школа за родова терапия “Задругата на родонавтите”. 

Доц. д-р Катя Узунджалиева от “Селскостопанска академия” – Българияе директор на Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово, ще говори за фундаменталния смисъл в опазването, съхранението и използването на българските растителни генетични ресурси. И още една вълнуваща среща – в първия ден в зоната на познанието ще ни очаква и Уста Дарин Божков – трето поколение потомствен дърворезбар, наследник на тревненската резбарска школа, единственият титулован „Уста” – майстор и учител в България. Уста Дарин ще сподели своите знания за енергията, хармонията, баланса и топлината в българския дом, за съхранените през вековете традиции, за силата на българския дух. За силата на малкото зрънце жито, за благостта на хляба и за сладостта на доброто ще разговаряме с Иван Андонов от „Дар Лимец”. 

С него ще се срещнем на 26 април (събота), след традиционния конкурс „Никой не е по-голям от хляба”. Съботната програма предлага още едно вълнуващо преживяване – среща с Деян Павлов – Джими. Авторът на спектакъла „Школото” ще потопи гостите на фестивала в увлекателен разказ за създаването на глаголицата и кирилицата, за делото на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“, за появата на първите училища по нашите земи. 

В неделя, в “Зоната на познанието” влиза режисьорът-историк Любомир Радев – изследовател и пазител на българските традиции, създател на филмовата поредица „Древната цивилизация”. Той ще предложи на посетителите увлекателни разкази за далечното ни минало, както и за особеностите на съвремието ни. Вториятият фестивален ден ни среща с още един съвременен будител – учителя по история от Свиленград Димитър Гилев – носител на титлите „Любимец на България“ в класацията на БНТ през 2021 г., „Будител на годината’ 2022“ и „Достоен Българин’2023“, създател на интернет платформата „Древна България”. С него ще разговаряме за Възраждането – в исторически и духовен план.

Основателят на фондация „Искам бебе” Радина Велчева ще ни трогне с истински истории за човечност, вяра и добрини в името на новия живот и чудесата му. От далечното ни минало ще търкулне кълбо с цветна нишка и майсторc-тъкач от Велико Търново Миглена Чаталова. Ще се срещнем с нея в неделя, за да разговаряме за вълшебствата, с които изобилстват дните ни и за магията на „Черга за сбъдване”. За чудесата в живота на българите ще разговаряме и с още един съвременен будител – Румяна Халачева, автор на романите „Дълбините на древността” и „Дълбините на душата”. Имат ли българите свой небесен знак, кой е той и какво носи за всички ни, защо е нужно духът ни да е буден – търсим отговорите заедно в неделя, 27 април.

Последната среща за деня е с един верен приятел на фестивала – Христо Иванов, познат на всички като Христо Ашламинатора – инструктор по Природа. Разговорът с него, съчетан с демонстрация на практика, е за тънкостите в ашладисването, за майсторлъка в овощарството и за неповторимото чувство на щастие, когато сме в прегръдките на майката-природа.

Подробна програма и информация за мястото и часовете на среща с лекторите ще бъде публикувана на страницата на фестивала във фейсбук и на сайтовете:  sevlievo.bg ,  semebalgarsko.com.