Свържи се с нас

Култура

„Празник на пестила“ в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Специален акцент от събитието е Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“.

Published

on

„Празник на пестила“ се провежда в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември. Събитието се организира от 2013 година, а целта му е да запознае широката публика със старата оригинална технология на производство на този натурален продукт. С „Празник на пестила” музеят спечели класацията „Годишни награди в туризма 2018“ в категория „Духът на България“.

През 2014 година пестилът, известен още като габровски шоколад, получи международно признание с включване в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. Неговият производител Николай Христов е отличен със сертификат за уникален хранителен продукт на Световното изложение в Торино, Италия. Още в миналото габровският шоколад кара дори швейцарските сладкари да си оближат пръстите.

https://www.facebook.com/etar.gabrovo/posts/3907430749296575

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени тави, с вместимост от 200 до 300 кг, наречени пестилджийски. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора. За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация. Стари габровци си спомнят, че се варят по 20 тона сливи, от които се изкарват 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът има трайност до 10 години.

През трите дни от „Празник на пестила” посетителите в музей „Етър” могат да наблюдават демонстрации на целия процес, свързан с приготвяне на този уникален продукт.

Програмата предвижда още няколко любопитни съпътстващи събития.

5 септември,
11:00 – 16:00 ч. Първи национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“

5–7 септември,
10:00 – 18:00 ч. Алея на вкусовете с базар на различни видове храни и напитки

5–7 септември,
11:00 – 16:00 ч. Демонстрации за приготвяне на пестил и „Цариградско на клечка“

7 септември,
11:30 – 14:30 ч. Базар „Кулинарни изкушения със сини сливи“

5–7 септември,
10:00 – 17:00 ч. Тематична игрословица в Музеен детски център

5–7 септември,
09:00 – 17:00 ч. Предоставяне на рецепта за приготвяне на пестил в Център Българка на музей „Етър“

Първият национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“, който се провежда на 5 септември в музей „Етър“, е специален акцент от събитието „Празник на пестила”. Единадесет самодейни състава от различни места на България ще представят възстановки на традиционни обреди и обичаи, свързани със значението на храната в живота на хората.

На един по-ранен етап всеки от кандидатите изпрати непрофесионално видео на своя възстановка. Изборът на участниците бе направен от жури, чиито членове имат сериозни професионални познания върху българския фолклор. Доц. д-р Красимира Кръстанова е декан на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”; проф. д-р Даниела Дженева е директор на ансамбъл „Тракия”, хореограф и преподавател; проф. д-р Светла Станилова е преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” в Пловдив. На 5 септември журито ще оцени представянето на всеки от участниците и ще определи тяхното класиране. Началото на Националния фолклорен конкурс е от 11:00, а около 16:30 се очаква да бъдат обявени резултатите.

Ще бъдат излъчени победители в четири категории – цялостно представяне на обред, най-добро изпълнение на фолклорен танц, най-добро изпълнение на фолклорна песен, най-автентичен фолклорен костюм. За победителите са предвидени материални награди. Класираните на второ и трето места участници във всяка от категориите получават документ – „Отличително”. На ръководителите на всяка от участващите формации ще бъде връчено „Уверително” за участие в конкурса.

Конкурсът „Обредна трапеза” се организира от Община Габрово и Регионален етнографски музей „Етър”, с подкрепата на Министерство на културата.

Целта му е да подпомага запазването, развитието и популяризирането на фолклорни традиции, от различни части на страната; да насърчава интереса на младото поколение към фолклорното изкуство; да дава възможност за изява и обучение на непрофесионални фолклорни групи и състави. Националният фолклорен конкурс „Обредна трапеза” има сериозен принос към развитието на научната дейност на музей „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица