Култура
Дипломатично и балансирано
В началото на ХХІ в. България остава непозната за голяма част от французите. Наистина високообразованите и ерудирани френски специалисти добре познаватисторията на България и отношенията между двете нации през многовековното им битие в нашата древна Европа. Но мнозина не са така добре професионално ориентирани за съдбата на нашия народ, който дълго живя в изолация.
Земите, населявани от българи и французи, са сред най-древните огнища на човешката цивилизация в Европа. Хилядолетната култура на двете страни, независимо от разстоянието между тях, прави българи и французи своеобразни историчиски събратя. Наред с несъмнените различия непредубедения читател ще открие една проста, но важна истина – двата народа, всеки в своя етнокултурен и народопсихологически контекст, а и заедно олицетворяват Европа с нейните дълбоки корени и несекващ стремеж към духовно развитие и общочовешки просперитет.
Историческият път на българите води през резки поврати – върхове на величие и жестоки крушения. Такава е съдбата и на много народи по света, всеки в своята историческа конкретика. Но тъй като българите са много древен народ и пътят, който са извървели през столетията, е дълъг, тези повратиизглеждат по-релефни.
Наситена с драматизъм е и новата история на България, защото са нанесени незарастващи рани върху националната и териториалната цялост, единството и самочувствието на нацията. Но българският народ отдавна е оставил настроенията на враждебност и реванш. Днес той желае само спокойно стопанско и културно развитие сред семейството на обединените европейски нации. Това, което българите не могат да допуснат, е да се фалшифицира и извращава историята им, което за съжаление и досега не е изоставено от някои представители на нашите съседи или от недостатъчно компетентни историци и журналисти от останалите европейски страни. Наистина в настоящия век е крайно време да се изостави един популярен някога в Западна Европа израз: “Кой може да разбере какво става на Балканите, пък и кого ли го интересува”.
Френската нация многократно е доказвала своята справедливост и свободолюбие и ако тя би познавала, макар и съвсем общо, историята на българите и многовековните културни и стопански взаимоотношения между двете страни, тя би видяла в лицето на българите свои приятели.
В името на това желано приятелство между българи и французи авторите и издателите на тази книга я поднасят на уважаемия читател.
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 7 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Любопитнопреди 7 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Културапреди 3 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 3 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!