Свържи се с нас

Култура

Дипломатично и балансирано

Published

on

В началото на ХХІ в. България остава непозната за голяма част от французите. Наистина високообразованите и ерудирани френски специалисти добре познаватисторията на България и отношенията между двете нации през многовековното им битие в нашата древна Европа. Но мнозина не са така добре професионално ориентирани за съдбата на нашия народ, който дълго живя в изолация.

Земите, населявани от българи и французи, са сред най-древните огнища на човешката цивилизация в Европа. Хилядолетната култура на двете страни, независимо от разстоянието между тях, прави българи и французи своеобразни историчиски събратя. Наред с несъмнените различия непредубедения читател ще открие една проста, но важна истина – двата народа, всеки в своя етнокултурен и народопсихологически контекст, а и заедно олицетворяват Европа с нейните дълбоки корени и несекващ стремеж към духовно развитие и общочовешки просперитет.

Историческият път на българите води през резки поврати – върхове на величие и жестоки крушения. Такава е съдбата и на много народи по света, всеки в своята историческа конкретика. Но тъй като българите са много древен народ и пътят, който са извървели през столетията, е дълъг, тези повратиизглеждат по-релефни.

Наситена с драматизъм е и новата история на България, защото са нанесени незарастващи рани върху националната и териториалната цялост, единството и самочувствието на нацията. Но българският народ отдавна е оставил настроенията на враждебност и реванш. Днес той желае само спокойно стопанско и културно развитие сред семейството на обединените европейски нации. Това, което българите не могат да допуснат, е да се фалшифицира и извращава историята им, което за съжаление и досега не е изоставено от някои представители на нашите съседи или от недостатъчно компетентни историци и журналисти от останалите европейски страни. Наистина в настоящия век е крайно време да се изостави един популярен някога в Западна Европа израз: “Кой може да разбере какво става на Балканите, пък и кого ли го интересува”.

Френската нация многократно е доказвала своята справедливост и свободолюбие и ако тя би познавала, макар и съвсем общо, историята на българите и многовековните културни и стопански взаимоотношения между двете страни, тя би видяла в лицето на българите свои приятели.

В името на това желано приятелство между българи и французи авторите и издателите на тази книга я поднасят на уважаемия читател.

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица