Култура
150 години от създаването си отбелязва НЧ „Априлов – Палаузов 1861“

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved
150 години от основаването си отбелязва днес народно читалище „Априлов – Палаузов 1861“ . Юбилеят ще бъде отбелязан с тържествен концерт – спектакъл от 18,30 ч. Млако по – рано, в 17 часа, в хоровата зала на читалището, ще бъде представено юбилейното издание „150 години на фокус – историята в снимки“.
Народно читалище „Априлов – Палаузов 1861” е една от първите читалищни организации в България – създадено е в далечната 1861 година.
Габровското читалище е основано на 13 декември 1861 г. За помещение била отстъпена одаята на църквата “Св.Троица”, използвана преди това от Девическото училище. Църковната килия се пълнела от стари и млади, жадни за просвета. Читалището се абонирало за сп. “Книжици”и за издаваните в Цариград български вестници.
Тук била пренесена библиотеката на Априлов, която сега за първи път става достояние на гражданството. В скоро време читалището уредило една добра библиотека. Книгите били разпределени в 11 отдела, общо 1029 тома.
През 1871 г. читалището взема под наем къщата на Христо Дюстабанов. Габровското читалище било душата на града. Всяко нещо, което трябвало да се предприеме отначало се обсъждало от читалищните членове. На 19 февруари 1872 г. то взема инициативата за устройване празненство в чест на избрания на 12 февруари с.г. български екзарх Иларион Ловченски. През декември 1872 г. читалището подготвя тържествено посрещане на търновския митрополит Иларион Макариополски. Читалищните членове били главните деятели на театралното дело. Първата пиеса била “Многострадалната Геновева”, подготвена от учителя Илия Христович през зимата на 1871/72 г.
През 1871 г. читалището имало капитал от 25 хиляди гроша, по-голяма част от които внесло за доизграждане на габровското училище.
През 1872 г. читалището уредило пансион за външните ученици. За надзирател бил назначен Милан Радивоев. Имало 30-40 пансионери.
Като се построява Умниковото училище/ 1892 г./ театралните постановки и сказките се пренасят в салона на училището на ІІ етаж.Това време се нарича златно време за читалището и продължава до 1908 г.
Когато българският народ извоюва свободна българска черква и свободни български училища, известна част от народа се отдалечава от читалището.
След Освобождението изниква идеята за възстановяване на старите читалища и основаване на нови. Отново се връщат в църковната килия на “Св.Троица”. Оттам се преместило в къщата на Тишко Проданов.
Учредителното събрание по възобновяване на читалището станало през м. август 1893 г. под името “Априлов-Палаузов”На следващото заседание избрали ръководство от 15 члена с председател Васил Грудов-кмет на Габрово, подпредседател Иван Пецов, касиер – Йонко Калпазанов.В устава е записано- да възбужда интереса към четене с това да спомага за нравственото и умствено издигане на своите членове.На първото заседание се записват 56 члена. В читалнята се получават 32 вестника и списания
През 1893 г. постъпило дарение на стойност 600 лв. От Цанко Петров х.Стойчев, Христо Манафов, Иван Пецов за образуване на фонд “Постройка на библиотечно помощение”
През 1897 г. библиотеката има 1580 книги, 345 души са взели 500 книги да домашно четене. В 1898 г. Министерството на Просветата внесло 800 лв. в касата на читалището. Набавени са . 52 стола, 3 копринени рокли за царски роли. Определя се празникът на библиотеката да бъде на 25 март /Благовещение/.
Приело имената на двама бележити габровци – Васил Априлов и неговия пръв съратник Николай Палаузов, читалището неотменно защитава високата културна мисия на тези родолюбиви българи. От създаването си до наши дни то се развива и утвърждава като един от центровете на българската духовност и култура в града и региона.
Любителското художествено творчество, просветната и образователна работа са в основата на читалищната дейност.
През последните години и към момента в читалището активно репетират и концертират Детски и Смесен хор за школувано пеене „Априлов – Палаузов”; Вокална група „Габровски напеви”, битова група към организацията на инвалидите и Детски състав за български народни танци. Днес Клубът за спортни танци „Ритмика”, Сдружението по изкуствата, формациите за модерна хореография – Шоу балет „Магия” и „Мега Денс”, Клуб „Актуални събития” при Габровската организация на слепите са съвременни форми за занимания по интереси, за желаещите от всички възрасти и професии.Ежегодно читалището провежда конкурса „Априлови литературни награди” и детския конкурс „Многоликото изкуство”.
Читалището осъществява успешно партньорство с всички културни организации и институции в града и в областта по различни събития, годишнини и празници.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста