Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

На 10 април Историческият музей в Дряново бе домакин на представянето на книгата „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” от проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието събра многобройна публика в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“, а за него пристигна единият от авторите, предизвиквайки голям интерес сред жителите и гостите на града.

Още в началото директорът на музея, Иван Христов, приветства проф. Стоянович с топли думи и го представи като един от най-уважаваните български учени, посветили работата си на Третото българско царство – период, който често остава встрани от общественото внимание, но крие в себе си множество важни уроци и истории.

Книгата не е просто сух исторически преглед. Тя оживява с образи, разкази и детайли – богат илюстративен материал от фонд „Цар Борис и царица Йоанна“, Царски дворец „Врана“ и Държавна агенция „Архиви“, които придават плътност на описанията. Страниците ѝ пазят литографии, писма, снимки, дневници, гербове, ордени – и дори дрехи и отличия на царския двор.

По време на представянето авторът подчерта, че макар изданието да разказва за малка част от новата българска история, това време е от ключово значение. След Освобождението България поема категорично своя европейски път, а монархията играе съществена роля в изграждането на модерната държава.

Проф. Стоянович говори за мястото на България в Европа в края на XIX и началото на XX век, за монархическата система на управление и за възприятието на българската царска институция от страна на Запада.

Той акцентира върху процеса на пълна българизация на царския двор при управлението на цар Борис III и позитивния образ на страната ни в междувоенния период, когато България се превръща в предпочитано място за работа и живот от много европейци – нещо, което днес звучи почти невероятно.

Интерес предизвика и темата за екологията – неочакван, но важен акцент в разказа на историка. След Освобождението България се оказва критично обезлесена, а именно цар Фердинанд започва първите целенасочени усилия за залесяване и опазване на природата. Един детайл, който често убягва, но говори за визия и отговорност към бъдещето.

Петър Стоянович отбеляза още, че трудът му, заедно с този на доц. д-р Ивайло Шалафов, обхваща близо 80% от служителите на короната. Стоянович информира присъстващите, че съвсем скоро в двореца „Врана“ ще бъде отворено пространство за посетители и ще бъде представена експозиция с лични вещи на царската династия.

Срещата в Дряново завърши с аплодисменти, автографи и обещание за нови гостувания и вълнуващи разговори за българската история.

Общинският ансамбъл „Габровче“ ще изнесе празничен фолклорен концерт за Лазаровден в архитектурно-историческия резерват „Боженци“.

От екипа на Музея канят всички почитатели на българската народна музика на мегдана в съботния 12 април от 11.00 часа. Талантливите певци и танцьори ще зарадват посетителите с пъстър букет от нашенски ритми, пролетни багри и много настроение.

Според народните поверия на този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите са пременени в най-гиздавите си носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

От своя страна стопаните ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.

*Автор: Миглена Въгленова,
Община Габрово.