

Култура
Започва конкурсът за събитие на годината в областта на културата

Започва набирането на предложения за участие в ежегодния конкурс „Събитие в областта на културата” – Габрово 2024. Клубът на будителите към НЧ „Будителите 2017” ще връчи своята награда за единадесети път.
Конкурсът отличава събитието, докоснало сърцата на габровци през изминалата година, като прави своеобразна ретроспекция на създадения в общността културен продукт.
Предложенията се приемат от 15 април до 5 февруари 2025 г. на e- mail: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата „Клуб на будителите“.
В кутиите в Регионална библиотека „Априлов Палаузов” и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” се приемат предложения на хартиен носител, които трябва да носят името на подателя. Гласуването за номинираните събития ще продължи от 5 до 25 февруари по същия начин.
Вотът на публиката и журито ще определят събитието на Габрово в областта на културата за 2024 година и победителят ще получи специалната годишна награда. Събития от изминалата година с особен принос към културния живот на общините от областта, ще бъдат отличени от Областен управител – Габрово.
Наградите ще бъдат връчени на церемония през март.


Култура
Изложба в музей „Етър“, посветена на Великден


Днес, 17 април, Исторически музей-Етрополе представя в РЕМО „Етър“ изложбата „Етрополски плескани яйца – съхраненото наследство“. На Велики четвъртък етрополките Венета Мишева, Таня Денова и Илияна Христова ще демонстрират на живо в музей „Етър“ как се рисуват етрополски плескани яйца. Всеки посетител може да участва в работилницата, като закупи семеен билет „Претвори традициите“.
Етрополе от векове е един от центровете в България за рисуване на великденски яйца с восъчна техника. Изписаните яйца са наричани от етрополци плескани. Уникалните рисувани яйца се отличават от другите със специфичната техника на нанасяне на контурите с восък върху бяло яйце, както и характерните си мотиви – петле, бърдуче, цветя или кръст. За тяхната изработка трябва умение, така описват традицията местните историци и краеведи, чиито записи са от началото на ХХ в.

Етрополските плескани яйца се рисуват с писалка, която се топи в пчелен восък. С нея се очертават контурите на петел, цветя, бърдуче или кръст. В едната половина на яйцето задължително се рисува петел, той има различна украса и поза. В другата половина на яйцето се рисува бърдуче, пролетни цветя, стилизиран кръст от цветни розети. После фигурата се оцветява в съответните цветове – жълт, зелен, червен и на места кафяв.
За целта се разбива суров жълтък, в който се разтварят червена, зелена и жълта боя. След това с клечица се запълват нарисуваните мотиви с оцветения жълтък. Така нарисуваните плескани яйца се оставят да изсъхнат хубаво. При добре спазена технология плесканото яйце може да се съхрани между 10 и 20 години. С плесканите яйца не се чука, те се пазят като сувенир и най-ценен дар.

В миналото и днес се подаряват на уважавани и почитани хора, кумове и родители. Техниката за рисуване с восък и бои е усвоена от уредниците на Исторически музей- Етрополе Венета Мишева и Таня Денова от баба Янка Вълкова, една от последните майсторки, рисуващи красивите етрополски плескани яйца. Две уреднички, както и нейната внучка Илияна Христова, днес са признати за носители на умения, които са на изчезване. Тяхното майсторство и сръчност са емблема за града. Трите се опитват да опазят и предат на младите хора това познание.
През 2024 г. Групата за рисуване на Етрополски плескани яйца стана част от националната система „Живи човешки съкровища“. Екипът на музея в Етрополе през последните 25 години опазва и предава на поколенията техниката за рисуване на плескани яйца като организира работилници всяка година в навечерието на Великденските празници. Хиляди са учащите преминали през образователната програма на музея.
Изложбата ще представи историята на традицията, описана от историка Александър Тацов, още в началото на ХХ в., неговите прерисувани схеми с мотиви, които ни дават първообраза на рисунъка. Последната истинска носителка на това умение, което тя предава на своята внучка и служителите в музея. Образци на яйца с характерните за Етрополе мотиви, писалките за писане, други предмети, свързани с традициите, бита и обичаите от Етрополско по Великден.
Изложбата ще гостува в музей Етър до края на месец май.


Култура
Днес е Велики Четвъртък – денят за багрене на яйца


Днес е Велики четвъртък – денят от Страстната седмица, на който по традиция се боядисват великденските яйца.
Обредът изисква това да става рано сутринта, според някои – преди изгрев слънце.
Първото яйце задължително трябва да е червено – символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им – за здраве.
Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.
На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.
За семействата, които не успеят да изпълнят ритуалите днес, се дава втора възможност – да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък, съботата е денят за довършване на подготовката за празника.


Култура
Проф. Веселин Янчев: Ген. Иван Фичев е олицетворение и част от българската съдба!


„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“
Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.
На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.
В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.
Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.
По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.
Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.
Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.
Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.
Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.

През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.
Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.
През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.
През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.
През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.
Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.


-
Културапреди 6 дни
Празнуваме Лазаровден!
-
Културапреди 4 дни
Среща – разговор за внука на Колю Фичето ще се проведе в Дряново
-
Новинипреди 3 дни
Габрово аплодира своите герои: Децата, които плуват със сърце!
-
Новинипреди 3 дни
14 медала и отборен трофей за габровските джудисти
-
Новинипреди 5 дни
Цветница е! Честит празник на всички
-
Новинипреди 4 дни
Юношите на РК „Янтра“ триумфираха с Купа България
-
Любопитнопреди 3 дни
Габровската пианистка Адриана Кънева с ново Гран при
-
Новинипреди 2 дни
Кметът предлага средства за ремонт на басейна в ПМГ – Габрово с новия Бюджет