С гостуването на Куклен театър „Мостар“ ще започне Шестото издание на любимия куклен фестивал „Рачо и Дешка“ в Габрово. Актьорите от Босна и Херцеговина ще представят на публиката „Котаракът в чизми“.

Спектакълът е съвременен вариант на класическата приказка. Историята на умния и находчив котарак е разказана с много динамика и чар. Постановката  очарова малкия зрител и го приобщава активно към действието на разказваната история, за да го доведе до щастливата развръзка – обичания от всяко дете финал на приказката. 

Режисурата на Елжбета Ейсимонт, изящната работа на сценографа – арх. Иван Цонев и музиката на Милен Василев са гаранция за добрия театрален продукт, достойно защитен от актьорите Ена Хусич, Диана Максумич, Неджад Максумич, Серджо Радош.

Началото е на 6 юли, събота, в 17.00 часа, а мястото – Градинката с мечето. Непосредствено след спектакъла Фондация „ОТ БГ” организира творческа и хореографска работилница с любимата куклена актриса Радостина Андреева.

Програмата на първият фестивален ден ще продължи в 18.30 часа с гостуването на Държавен куклен театър Пловдив и техният забавен, образователен спектакъл „Чук и Пук“, създаден по класическия текст на Турбьорн Егнер.

„Имаше едно време едно момченце. Казваше се Антон. То имаше в устата си зъбки – както всички деца. Но в едно от зъбчетата на Антон имаше дупчица. Там живееха две човечета, които се наричаха Чук и Пук. Чудни имена, но чудни бяха и човечетата.“Постановката е дело на Стоян Ангелов, сценографията – на Диана Узунова, а музиката – на Гергана Василева. Участват Михаела Андонова и Наталия Василева.

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се организира от Фондация „ОТ БГ“ с финансовата подкрепа на Програма Култура на Община Габрово.

От 21 до 23 юни в древния град Несебър се проведе юбилейното Десето издание на Международния фолклорен фестивал „Несебърски накит 2024“, организиран от Община Несебър и читалище „Яна Лъскова-1905“. Амфитеатърът в града се превърна в сцена на таланта, певческото и танцовото изкуство на български и чуждестранни любители, самодейци и почитатели на фолклора от читалища, центрове по изкуствата, школи, клубове и други.

В тридневната конкурсна програма участваха над 650 участници от страната и чужбина. Фестивалът имаше конкурсен характер и целеше да съхрани и популяризира фолклорното наследство, да стимулира интереса и любовта на поколенията към фолклорното творчество, да подтиква към издирване, съхраняване и разпространение на фолклора.

Журито, оценяващо изпълненията, бе съставено от изтъкнати професионалисти и доказали се авторитети в областта на българския фолклор: Проф. акад. Милчо Василев – главен художествен ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл при АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, композитор, диригент. Проф. д-р Антон Андонов – преподавател в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, балетмайстор във фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив. Д-р Ваня Монева – хоров диригент, преподавател в НМА „Панчо Владигеров“ – София. Д-р Данислав Кехайов – народен певец, фолклорист.

В късната вечер на 22 юни, празникът на българския фолклор, на сцената излязоха момичетата и момчетата от Танцов клуб „Хопни ми, тропни ми“ – Севлиево. Под ръководството на Пламен Христов и Беньо Пенев, за конкурса те представиха два танца – „Северняшка китка“ и Женски тракийски танц.

Дефилето на участниците по крайбрежната алея и дългото седемчасово очакване не попречиха на изпълнителите да се представят блестящо. Артистичните и емоционални изпълнения на танците завладяха както публиката, така и журито.

Дългите ръкопляскания и високите оценки развълнуваха танцьорите, а най-високото признание за труда им дойде от личните поздравления на членовете на журито. Те бяха впечатлени от техничността и заряда на изпълненията, които показаха, че самодейци могат да представят танци с такова качество и стил.

Не случайно първото място в категорията за фолклорни танцови състави, изпълняващи обработен фолклор, беше присъдено на Танцов клуб „Хопни ми, тропни ми“. Клубът получи диплом и дизайнерски плакет, а съставът бе включен в галаконцерта на закриване на фестивала, заедно с изпълненията на Ансамбъл „Тракия“.

Това е пореден успех и признание за момичетата и момчетата от „Хопни ми, тропни ми“, които добавят още един триумф към своята творческа биография.

Мириан Методиева и нейният ментор Емил Михов превръщат снимки, документи и истории в анимация, за да създадат късометражен филм за индустриалното минало на Габрово. Разказът е от първо лице – на млад човек, който прави паралели между минало и настояще, действителност и фантазия. Творческият проект Индустрия Габрово: Презареждане е дебют за 21-годишната Мириан, студентка по специалността „Културен туризъм” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Разработката отговаря на необходимостта от това индустриалното наследство на град Габрово като обекти, знания и умения, култура и светоглед да бъде опазено и предадено на следващите поколения, защото има потенциал и е ресурс за развитието на общността и на града. Проектът е интерактивен, базиран върху синтеза на визуални и дигитални изкуства. Финансиран е чрез Програма „Дебюти’ 22“ на Национален фонд „Култура“.

Програмата подкрепя първите стъпки в професионалната реализация на български артисти до 35- годишна възраст. В модула „Визуални и дигитални изкуства“ целта е да бъдат привлечени дебютни проекти за създаване на разнообразни форми на визуално изкуство, да се насърчи въвеждането на съвременни стилове/жанрове в областта на визуалните изкуства и да се обучат кандидатите на основни умения в сферата на проектния мениджмънт.

Мириан, защо избра темата за индустриалното минало на Габрово за твоя дебютен творчески проект?

Професионалното ми развитие има пряка връзка с темата, предвид, че в повечето европейски държави туризмът представлява важен инструмент за опазване на индустриалното наследство, а адаптираното и социализирано наследство привлича туристи, съживява културното предлагане и икономиката на всеки град и държава. Това е едната част от отговора. Другата е свързана с мои емоционални преживявания от разходките ми в Габрово. Разрушените сгради, които оглеждах с любопитство, за мен (младия човек) не означаваха нищо, а в това минало на града някога моите баба и дядо са били съучастници. Те са дошли от едно селце в близост до Свищов, за да работят в Габрово и да подредят живота си тук. За мен е малко тъжно, че от това време, макар габровци да са съхранили предприемчивия си дух, са останали рушащи се сгради и те са белег за това минало в градския пейзаж. 

Във фокуса на твоя интерес е съграденото от индустриалеца Пенчо Семов, а конкретен обект – сградата, завещана от благодетеля за старопиталище. Какъв е крайният резултат от творческата работа и какво, според твоите представи, е бъдещето на това здание, представляващо архитектурен шедьовър от 30-те години на 20 век?

Проекта Индустрия Габрово: Презареждане разработихме по предложение и с подкрепата на екипа на културна фондация „Меланж“. Тогава не знаехме, че сградата има инвеститор. Към онзи момент бяхме провокирани най-напред от лошото състояние на този някогашен дом на индустриалеца, който в годините е превърнат в болнично отделение, а след това изоставен на времето. Желанието ми беше да представя своя поглед и решение за спасяването на сградата, паметник на културата, да създам нов разказ за нея, да я „впиша“ в живота на съвременния град. С моя ментор по проекта Емил Михов използвахме елементи от фотографията, графичния дизайн, от анимацията, за да направим един късометражен филм и гледайки го зрителите да „пътуват“ от история в история, от миналото в днешното. С надеждата, че през това минало ще видим реалността, ще се обърнем към себе си и ще се замислим какво искаме да запазим, за да е по-добро настоящето ни. Мисля, че успяхме и се надявам подходът ни, ползвали сме възможностите на визуалните и дигитални изкуства, да се хареса на младите хора и да привлечем интереса им към индустриалното наследство на Габрово.

Този проект е насочен най-вече към младото поколение, за което това минало остава твърде далечно, непознато и точно затова е добре да се отключат нови възможности, за да може това минало да стане видимо. Филмът е с продължителност 15 минути, като може да следите кога се прожектира 3 D мапинга на фасадата на Интерактивния музей на индустрията.

А относно представите ми за сградата, ще кажа най-напред, че мечтая някогашният дом на индустриалеца отново да се оживи, да посреща гости, да се завърне в живота на местните хора. Да бъде място за срещи, за изкуство, за памет!

В Габрово се правят опити, и то активни, към връщането на живота в старите сгради. Ето например бившия техникум по текстил, който става център за съвременно изкуство, посветен на Христо Явашев – Кристо.