Мириан Методиева и нейният ментор Емил Михов превръщат снимки, документи и истории в анимация, за да създадат късометражен филм за индустриалното минало на Габрово. Разказът е от първо лице – на млад човек, който прави паралели между минало и настояще, действителност и фантазия. Творческият проект Индустрия Габрово: Презареждане е дебют за 21-годишната Мириан, студентка по специалността „Културен туризъм” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Разработката отговаря на необходимостта от това индустриалното наследство на град Габрово като обекти, знания и умения, култура и светоглед да бъде опазено и предадено на следващите поколения, защото има потенциал и е ресурс за развитието на общността и на града. Проектът е интерактивен, базиран върху синтеза на визуални и дигитални изкуства. Финансиран е чрез Програма „Дебюти’ 22“ на Национален фонд „Култура“.

Програмата подкрепя първите стъпки в професионалната реализация на български артисти до 35- годишна възраст. В модула „Визуални и дигитални изкуства“ целта е да бъдат привлечени дебютни проекти за създаване на разнообразни форми на визуално изкуство, да се насърчи въвеждането на съвременни стилове/жанрове в областта на визуалните изкуства и да се обучат кандидатите на основни умения в сферата на проектния мениджмънт.

Мириан, защо избра темата за индустриалното минало на Габрово за твоя дебютен творчески проект?

Професионалното ми развитие има пряка връзка с темата, предвид, че в повечето европейски държави туризмът представлява важен инструмент за опазване на индустриалното наследство, а адаптираното и социализирано наследство привлича туристи, съживява културното предлагане и икономиката на всеки град и държава. Това е едната част от отговора. Другата е свързана с мои емоционални преживявания от разходките ми в Габрово. Разрушените сгради, които оглеждах с любопитство, за мен (младия човек) не означаваха нищо, а в това минало на града някога моите баба и дядо са били съучастници. Те са дошли от едно селце в близост до Свищов, за да работят в Габрово и да подредят живота си тук. За мен е малко тъжно, че от това време, макар габровци да са съхранили предприемчивия си дух, са останали рушащи се сгради и те са белег за това минало в градския пейзаж. 

Във фокуса на твоя интерес е съграденото от индустриалеца Пенчо Семов, а конкретен обект – сградата, завещана от благодетеля за старопиталище. Какъв е крайният резултат от творческата работа и какво, според твоите представи, е бъдещето на това здание, представляващо архитектурен шедьовър от 30-те години на 20 век?

Проекта Индустрия Габрово: Презареждане разработихме по предложение и с подкрепата на екипа на културна фондация „Меланж“. Тогава не знаехме, че сградата има инвеститор. Към онзи момент бяхме провокирани най-напред от лошото състояние на този някогашен дом на индустриалеца, който в годините е превърнат в болнично отделение, а след това изоставен на времето. Желанието ми беше да представя своя поглед и решение за спасяването на сградата, паметник на културата, да създам нов разказ за нея, да я „впиша“ в живота на съвременния град. С моя ментор по проекта Емил Михов използвахме елементи от фотографията, графичния дизайн, от анимацията, за да направим един късометражен филм и гледайки го зрителите да „пътуват“ от история в история, от миналото в днешното. С надеждата, че през това минало ще видим реалността, ще се обърнем към себе си и ще се замислим какво искаме да запазим, за да е по-добро настоящето ни. Мисля, че успяхме и се надявам подходът ни, ползвали сме възможностите на визуалните и дигитални изкуства, да се хареса на младите хора и да привлечем интереса им към индустриалното наследство на Габрово.

Този проект е насочен най-вече към младото поколение, за което това минало остава твърде далечно, непознато и точно затова е добре да се отключат нови възможности, за да може това минало да стане видимо. Филмът е с продължителност 15 минути, като може да следите кога се прожектира 3 D мапинга на фасадата на Интерактивния музей на индустрията.

А относно представите ми за сградата, ще кажа най-напред, че мечтая някогашният дом на индустриалеца отново да се оживи, да посреща гости, да се завърне в живота на местните хора. Да бъде място за срещи, за изкуство, за памет!

В Габрово се правят опити, и то активни, към връщането на живота в старите сгради. Ето например бившия техникум по текстил, който става център за съвременно изкуство, посветен на Христо Явашев – Кристо.