Свържи се с нас

Култура

Еньовден е днес!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Култура

Хор от Трявна ще участва във второто издание на „Земя на славни предци“

Published

on

Второто издание на Международен хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 280 хористи на 5 и 6 октомври. Участие ще вземат 12 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Трявна и Гюргево, Румъния.

В богатата фестивална програма те ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика, в две възрастови групи до и над 17 години.

На 5 октомври, в рамките на фестивала, се организира базар „Произведено в Нови пазар“, където гостите на събитието ще могат да си закупят стоки от местни производители, които ще предлагат своята продукция във фоайето на НЧ „Христо Ботев-1872“ гр. Нови пазар.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев -1872“ по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, по настояще ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, с финансовата подкрепа на община Шумен и подкрепата Български хоров съюз.

Съдействие оказват община Каспичан, кметство Плиска, кметство Мадара, Регионален исторически музей – Шумен (РИМ-Шумен), Националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен както и храм „Св. Параскева“ – Нови пазар.

Зареди още

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Зареди още

Култура

Габрово се подготвя за магичен Фестивал на светлината

Published

on

В последната седмица на август Габрово ще бъде озарен от светлина, музика и огнени танци по време на поредното издание на Фестивала на светлината, организиран от Народно читалище „Будителите 2017”. Събитието ще се проведе в двора на читалище „Будителите 2017“, сградата на бившето помощно училище до централния пазар. Входът е свободен.

Под мотото „Изпращаме август, посрещаме септемвРи”, фестивалът ще събере на една сцена артисти, които владеят изкуството на светлината и огъня, като ще предложи на посетителите незабравими визуални и звукови преживявания.

Фестивалът, който за първи път се проведе през 2022 г., тази година поставя фокус върху съвременните визуални изкуства като 3D мапинг, добавена реалност и светлинни инсталации.

Въпреки новите акценти, организаторите не забравят и първоначалните елементи на фестивала – огнените изкуства и музикалните изпълнения, които също ще заемат важно място в програмата. Програмата на фестивала включва множество събития, които ще се проведат на 30 и 31 август.

На 30 август, петък, в 20.00 часа, култовият музикант Kottarashky ще открие фестивала със своя концерт. След него, публиката ще може да се наслади на светлинните инсталации „Направи светлина” на Николай Табаков, а вечерта ще завърши с огнено шоу, представено от групата F.I.M.S.

На 31 август, събота, от 19.00 часа, програмата продължава с открити уроци по Регетон Денс и Латино танци, водени от Клуб за латино танци Инкансабле. След това на сцената ще излезе вокалистката Зора Колева, която ще зарадва публиката със своя концерт.

Вечерта ще завърши с впечатляващ 3D мапинг, разказващ дигиталната история на индустриалното минало на Габрово, създаден от Мириан Методиева и Емил Михов. От 28 до 30 август ще се проведе и работилница за създаване на светлинни инсталации, ръководена от Николай Табаков.

Обучението е безплатно и достъпно за всички възрасти, като желаещите трябва предварително да се запишат. Всички фестивални вечери ще се състоят в двора на читалище „Будителите 2017” (бившето помощно училище, до централния пазар), като входът е свободен за всички събития.

Габрово се готви за незабравимо преживяване, изпълнено с магията на светлината и изкуството.

Фестивалът на огъня и светлината II се провежда с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по програмата за подкрепа на любителско изкуство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица