За акцент на месец май Художествена галерия „Христо Цокев” Габрово представя картината на художника Иван Георгиев – Дългия – „Пейзаж”, създадена по време на участието му в Международния пленер по живопис „Боженци” през 1975 година.

Мекотата на пастелa, с който е направена творбата, пресъздава сюжета, подчертавайки многообразие от зелени преходи и плавни очертания на природните ландшафти, заобикалящи село Боженци.

Използвайки природната цветова гама, художникът засилва усещането за спокойствие и хармония, изпълващи това прочуто историческо място.

Екипът на галерията покани доц. Цветан Колев да представи автора.

Като птичка божия Иван Георгиев – Дългия Творчеството е тайна на свободата. Тайната на свободата е неизменима. Тя е бездна. Незнайно поради какви причини, обстоятелства или по божия прихóт от село могат да се родят люде с аристократично излъчване и поведение. Излъчват аристократизъм не по произход, а по одареност в каквато и да е област на човешките отношения. Такъв беше Иван Георгиев – Дългия. Природно белязан с предначертана съдба да бъде свободен творец в най-широкия смисъл на творческата и житейска свобода. Съдбата бе му отредила път, различен от отъпкания път на хората с неговия произход, да търси посоката, която ще го отведе към свободния творчески живот. Този негов вътрешен стремеж към свободна житейска изява преминава през желание да постъпи в семинарията, вероятно като осъзнава интуитивно, че освен свобода за творчеството, трябва да се премине и през вярата. Незнайно защо напуска семинарията, може би заради безкрайния му стремеж към пълна свобода. Кандидатства в Художествената гимназия в София, където е приет веднага. Явно са оценили безрезервно таланта му. Иван е осъзнат талант. Не се съмнява или колебае в качествата си на творец. Пътят му е предначертан към творчески живот. На него не му е бил нужен дългия, бавен, изсушаващ процес на обучение, който не винаги води до свободен полет на творческите идеи. Талантът му е достатъчно силен, за да го поведе по свой път. Вярваше в таланта си без да е самовлюбен. Напуска гимназията и заживява като птичка божия, като се води от емоцията на творческите и житейски предизвекателства. Творчеството му се отличава със своя самобитност – търсещ нови форми без да е повлиян от странични примери, без да навлиза в каквито и да било „-изми”. Изгради си свой творчески и житейски свят, със свой прочит на заобикалящото го. Превъплъщаваше се в участник в този измислен свят. Твореше в него и за него. Странното при него беше, че въпреки паралелността на този фантазен свят, беше абсолютно земен, привлекателен и близък за зрителя. Това произхожда от безкрайно впечатлителната му натура към всичко заобикалящо го. Оттам е и съпричастността към всички жанрове в живописта – природа, портрет, композиция. В живота имаше склонност към превъплъщаване в образи на хора от родопския край. Боготвореше родопската музика, песен, планината и хората. Той, дунавското чедо, се прехласваше по Родопите. Купи си гайда и пееше любимите си родопски песни. Опита се да живее на село по подобен модел на планински човек. Имаше една странна слабост да прави дувари. Тази слабост се съчетаваше с безкрайния му перфекционизъм в живописта по особен начин. Правеше ги не по необходимост или за препитание, а като поетично задоволяване на страстта си към съвършенство. С това си умение се гордееше, имаше нещо философско в реденето на камъка, граничещо с поезия. Никога не ги завършваше, не това беше целта на идеята. Беше си изградил собствена философия, много смислена, учудващо дълбока и то без да е ползвал първоизточници. Беше достигнал по свой път до много житейски въпроси. Не се смущаваше от несретния си начин на живот, не му тежеше грижата за насъщния. За това му помагаше аристократичното му чувство за живота и най-вече стремежът към необвързаност с житейските проблеми. Творчеството на Иван Георгиев не е голямо по обем. Всяка картина беше извървян път, преживяване, емоция и дълбоко вживяване в замисъла. Стремеж към перфектно изпълнение. Безкраен, почти болезнен стремеж към съвършенство. Рисунките му бяха особена част от творчеството му, изпети с безкрайна нежност, стигаща до музикалност. Носеха голяма енергия и дълбочина, почти колкото живописните му платна. Като повечето художници Иван се стремеше към почти невъзможното съвършенство на мисълта и формата в този свят. Това го доведе практически до отказ за твори по нататък. Въпреки всичко животът би бил безличен, постен, без аромата на творчеството на такива художници. Изключенията в живота на такива хора движат изкуството и всички сфери. Без такива хора животът остава скучен и прави човека самотен в претрупания и объркан свят.

Доц. Цветан Колев, художник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/