Свържи се с нас

Култура

Иконата „Разпятие Христово“ е акцент на месеца в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

В навечерието на Великден за акцент на месец април, Художествена галерия „Христо Цокев“ представя Възрожденската икона „Разпятие Христово“.

Иконата е подписана: Рука Симеон от Трявна, което я датира в началото на ХIХ – ти век. Според проф. Атанас Божков неин автор е Симеон Коюв, за когото той твърди, че е: „живописец със скромни възможности“. Професор Асен Василев от своя страна определя Симеон Коюв като: „образописец и майстор на кухата резба“, изнасяйки данни, че не е открита нито една икона, подписана от зографа.

През 2013 г. Люба Цанева, уредник в тревненския музей, прави обобщението, че данните за Симеон Коюв са твърде противоречиви и пораждат по-скоро въпроси, отколкото внасят яснота относно живота и творчеството на иконописеца. Няколко години по-късно Мариела Стойкова от Национална галерия, Музей на християнското изкуство изказва смелото твърдение, че не съществува зограф Симеон Коюв. В случая става дума за погрешно разчитане на родословното дърво на Витановския род. Всичко това налага извода, че зад подписа Рука Симеон от Трявна, трябва да разбираме Симеон Цонюв, какъвто е и първоначалният запис в инвентарните книги на ХГ „Христо Цокев“. Той е третият син на тревненския живописец Цоню Димитров. Талантлив иконописец, оставил ни в наследство изящни икони в Троянския манастир, Търновско, Сивлиевско, Казанлъшко, Пловдив и разбира се в габровските църкви и Соколския манастир.

„Разпятие Христово“ е една от най-трагичните сцени, създадени от Възрожденските иконописци. В образите на представената икона разпятието е предадено сдържано, иконописецът използва строгия, лаконичен и условен език на символите.

Въображаемият простор е пресъздаден чрез синьо-резидавия фон на иконата. В него от земята до небето се извисява кръстът с разпнатия на него Христос – като мост, съединяващ земното и небесното царство. Красотата на образа не е загубена, по тялото му няма следи от физически мъчения, само скръбта в израза и движенията на заобикалящите го пресъздават мига. Композицията на иконата е спокойна и балансирана.  

Жестовете на фигурите, разположени около разпятието са сдържани и смирени. Богородица е изографисана вляво, с ръце, леко повдигнати към прикования Христос. Образът излъчва състрадание, но и увереност, която идва, за да балансира мъката на ридаещите Мария Магдалена и Йоан Богослов. Под укрепения в подножието си кръст, се вижда чернотата на пещера, олицетворяваща съкровеното, невидимото.

В недрата на земята се вижда череп, символизиращ прахта на първия човек Адам, върху който се стича кръвта на прободените с гвоздеи нозе на Христа – кръвта на Изкуплението. Чрез този символ зографите визуализират библейското твърдение, че всички умират, но възкръсват само повярвалите в Христос.

Реставрирана в началото на 2023 г. от реставратора д-р Стефко Аенски икона може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 9 май 2023 г.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица