Свържи се с нас

Култура

Лазарки ще пресъздадат обичая в Жълтеш и Яворец

Published

on

На 7 и 8 април предстои изпълнението на втория етап от проекта „Фолклорна въртележка… между зимата и пролетта“, финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма за възстановяване и развитие на любителското творчество.

В тези дни ще бъде възстановен един хубав пролетен празник, който минава през селата Жълтеш и Яворец може да се спре и нашите красиви Лазарки да му попеят и потанцуват за здраве.

Народното вярване утвърждава, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарница е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара. Същевременно с това се изпълнява народен обреден обичай – Лазаруване. Празникът се отбелязва в съботата на шестата седмица от Великия пост и осем дни преди Великден. 

През целия ден ходят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е голям религиозен и народен обред. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи). Лазарките не са просто неженени жени, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува.

Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т.е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”. Като влязат в някой двор на къща лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни.

Има лазарските песни са за всеки член в семейството. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр. Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.

След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една песен, придружена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница и обреда Кумичене.

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица