Свържи се с нас

Култура

40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски

Published

on

Днес, 8 ноември, се навършват 40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски!

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от с. Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначалното си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Същата година е назначен за волнонаемен учител в с. Караагач, Пловдивско (дн. с. Брестник). През 1926 г. е приет в Шуменския педагогически институт, който завършва през 1928 г. Дипломира се като учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Назначен е за учител в с. Бериево, Севлиевско (1928-1930), а след това осем години преподава в село Градница, Севлиевско. От 1938 година до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.

Тържествено отбелязване на 70-та годишнина на Илия Габровски, 14 септ. 1974 г.

Успоредно с учителската работа започва изследователска дейност за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследниците им, води многобройна кореспонденция с тях. През годините Илия Габровски публикува над 500 статии в местни, национални и чужди издания, събира и преразказва над 70 легенди за местности в Габровско, съхранява десетки истории за градските зевзеци. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житенклас, Мл. у-л (Младучител), Теменужка Габровска, Младтурист. Със събрани от него сведения изготвя над 200 родословия на габровски родове – на Априловия род, на Умниковия род, родовете Бурмови, Големанови, Гръблеви, на д-р Никола Василиади и много други, съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др.

Едно от най-значимите му изследвания е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

Илия Габровски (първият отляво), заедно с родственици на Продан Тишков (Чардафон Велики) пред паметника му в Габрово. Цели фиг., 25 май 1969 г.

След пенсионирането си взема дейно участие в обществения живот на Габрово – дава мнения и предложения за именуване на предприятия, училища, окръжна болница, улици, площади и др. град.

За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен, а за приносът му като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Документите на Илия Габровски се съхраняват в Държавен архив – Габрово във личен фонд на негово име. В него се съдържат автобиографии, биографични разкази и спомени, бележки за семейството, лични документи, писма и снимки на родителите на фондообразувателя – Иван и Стефана Габровски, брат му Никола Габровски, сестрите му Йорданка и Мария Габровски, синовете му Иван и Никола Габровски, съпругата му Величка (Вела) Габровска, доклади на различни теми за възпитанието на учениците, краеведски проучвания за селищните и местни названия в Габровско, статии за значими събития в Габровската история и видни личности от Габрово, разкази, легенди, стихотворения, радиоматериали, летописи на Габровската община, на медицината в Габрово, на физкултурата, първото българско светско училище и др., схеми на обединения в промишлеността и търговията на Габрово, скици-възстановки на стари къщи и сгради, преписи на турски документи за Габрово, албум, снимки, негативи и описание на печати и щемпли на дружества, църкви, училища, болници и др.

Илия Габровски (първият отляво) със семейството на художника Цанко Лавренов (трети от ляво надясно) по повод удостояването му със званието „Почетен гражданин“ на Габрово, Цели фиг. и полуфиг., 25 август 1969 г.

Илия Габровски записва името си в историята на Габрово като габровския краевед, който събира и проучва факти от миналото на града и региона, които са основа за по-нататъшни и по-задълбочени научни изследвания.

Поклон пред паметта му!

Автор: Стефка Вуцова,
главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица