Свържи се с нас

Култура

Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци

Published

on

Писателката Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци. Срещата ще се състои на 11 юни, от 11.00 часа. След като книгите ѝ „Алтъна“ и „Обич“ станаха любими на много читатели, една от най-обичаните български писателки днес – Ивелина Радионова, представя най-силната си книга досега – „До Боянския майстор“ (издание на „Персей“).

Действието ѝ тече през вековете и показва корените на българщината и човечността. Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… – истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето. Многолико е времето.

Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.

Гласът на българското говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“ В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.

Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.

Новата книга на Ивелина Радионова – „До Боянския майстор“, има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.

Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото. „До Боянския майстор“ е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.

Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: „Това си е чиста утопия!“. Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума. В този смисъл „До Боянския майстор“ е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина. Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена „време“. И макар да е писано, че „дните на всички са преброени“, в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето. Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта „До Боянския майстор“ авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.

„До Боянския майстор“ е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. Поетичната творба бе включена в книгата и е нейно своеобразно мото.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица