Свържи се с нас

Култура

Лазарните са габровски събори, ставали след Великден

Published

on

В навечерието на светлите Великденски празници си припомняме за Лазарните в Габрово – един интересен  празник, характерен в миналото за нашия район. Описание за него ни е оставил големия краевед Илия Габровски. Ето какво четем:

„Лазарните са своеобразни габровски събори, типични само за Габровско, които ставали само в пролетта след Великден на точно определени села. Те носят името на Св. Лазар, приятел и ученик на Христа, който го възкресил на Лазаровден, съботата преди Връбница. Изглежда, че тия сборове ставали само в тоя ден, а по-късно ги празнували в неделните дни след Лазаровден.

На първия ден на Великден (неделя) са били на с. Дядо Страт (Донино) на м. „Витата круша” и в с. Златари. На втория ден на Великден (понеделник): с. Черневци, Обрядковци, Вуевци, Етъра.

На третия ден на Великден (вторник): с. Болата на м. „Червената трева”, Жълтеш на м. „Равнера”, Лесичарка, Рачевци, Газурници (Любово).

В срядатат след Великден: с. Бичкиня, Цвятковци, Раховци.

В четвъртъка: с. Боженци, Велковци, Гачевци.

В петък: с. Торбалъжите, Костенковци

В събота: гара Съботковци, Чомаци (Игликино).

На първата неделя след Великден(Томината неделя):. С. Златари, Иванковци, Стойчевци, Нова махла (Стефановци), Боровото?.

На втората неделя след Великден: с. Боровото.

На третата неделя след Великден: Габрово на м. „Падало”.

Лазарните в миналото са били истински народни сборове в даден край на околията ни. Те са били народни увеселения в ранната пролет, в който се събирали пременени девойки и  булки, ергени и мъже. Тук те се опознавали или както казват „старите ядат и пият, а младите хоро играят”. Под звуците на гайди и гъдулки, на кавали, а по-късно на духова музика (банда) се извивали кръшни хора и ръченици. Играели се: лисичата, искиската, т.е. старозагорската, пайдушката, ангеловата, деньовата и др. Надигравали се и се надпявали моми и ергени. Народни певци свирили и пеели на хармоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни. Борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на единоборство.

По Лазарните имало сергии по-малко за стоки, а повече за ядене и пиене и малки армагани. Продавали се: шекер (бонбони), халва, боза, рпшкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др.

Лазарните са били среща за младите, за сгледа и опознаване и за вярна любов, за уговорване на годежи и сватби. Драгоманите (водачи на дюлгерски чети) по време на лазарните събирали дюлгери, майстори, калфи и чираци и уговаряли къде ще годят на гурбет за печалба.

Между това непринудено народно тържество шествувал Нено Кукладжията от с. Нова махла (Априлово) и разигравал своите любими кукли: Рачо и Дешка с мастилената дрешка. А на по-големите лазарни идвали народни певци, които под разтворен чадър пеели народни песни при хармоника и продавали своите народни песнопойки…..”

Споменът на Илия Габровски за този интересен народен обичай в Габрово и Габровско е запазен във фонда на негово име, в Държавен архив – Габрово. Представените снимки са две: първата от фонда на Илия Габровски, като самия той предполага, че тази Лазарня е била в м. „Падалото” (днес част от Габрово), не е датирана, но вероятно е от началото на XX век, а втората е от фонда на Недьо Христов Гъдев – гайтанджия и турист и според надписа, направен от него е от 1928 г. в с. Боровото (днес квартал на Габрово). Документите са достъпни за потребители на архивна информация.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Публикувано във вестник „100 вести”, бр.74 от 15 април 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица