

Култура
Екипът на Държавен архив – Габрово – основна движеща сила през годините
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще.
През 2021 г., когато архивната система навършва 70 години от създаването си, Държавен архив – Габрово представя основната движеща сила на своята организация през годините – служителите. Те са хората, които осъществяват всички малки и големи стъпки в процеса по организиране, обработване и съхраняване на архивното богатство на Габровска област.
Настоящата публикация не претендира за изчерпателност, т.к. обемът на съхраняваните документи и мащабът на извършената дейност през годините по комплектуването и обработването на фондове е изключително голям. Основната й цел е да покаже в най-общ план част от дейността на архивиста през годините и да отдаде заслуженото уважение към всички колеги, допринесли за развитието на архивната система в Габровска област.
Държавен архив – Габрово започва своята дейност на 1 октомври 1959 г. в резултат на проведена административна реформа и изминава труден път. През първите години екипът на архива е от двама души и преодолява редица трудности с уреждането на материална база и спасяване на огромното документално наследство, което е пръснато по таваните и мазите на учрежденията и предприятията. Успоредно със събирателската дейност се извършва и огромна разяснителна кампания, в резултат на която постепенно се променя съзнанието и отношението на ръководители и граждани към архивните документи.
В Държавен архив се комплектуват, обработват, опазват и използват ценните документални материали на областта, имащи местно и общонационално значение за българската историческа наука.

Първият служител на Архива Георги Иванов Цанев е назначен със Заповед №2679/27.12.1961 г. като старши научен сътрудник при Държавен архив -Габрово. Роден е в с. Свирците, община с. Станчев хан, Габровски окръг.През годините работи като миньор при гара Кръстец, горски работник и др. По случай 10 години от създаването на Държавен архивен фонд е награден със значка и звание ”Отличник на Министерството на вътршените работи“, награждаван е и като образцов служител.
Дългогодишни служители на Архива са специалистите Христо Тауков, Тодорка Цвяткова, Цанка Митева, техническите изпълнители и завеждащи архивохранилище Нено Тотев и Веселинка Кънева, архивистите Славка Маринова, Янка Кадиева, Луша Колева, Катя Димкова, Румяна Славчева, Иван Постомпиров, Ценка Василева, Антоанета Бастрева, счетоводителите Ваня Кунева и Красимира Пенева и редица други имена. Сред служителите допринесли за развитието и комплектуването на съхраняваните архивни фондове се нареждат и имената на Петър Тоцев, Анка Игнатова, Елена Горсова, Даниела Клинчева, Нина Райкова и др.
Първият директор на архива е Младен Радков, а по-късно ръководителите направления Донка Ботева и Румяна Денчева, архивистът Юлия Бързакова и Стефка Василева последователно го наследяват на ръководния пост.
През 70-те и 80-те години на XX век Държавен архив разполага с фотоателие с един фотолаборант. Ателието е оборудвано с необходимата техника, с която ежегодно се изготвят позитиви и негативи – копия от документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Йорданка Гъркова, Петър Боев и Тодорка Андреева са хората, които, работейки като фотографи и фоторепортьори, допринасят зао пазването на архивното богатство на региона, чрез изготвяне на копия, които формират т.нар. застрахователен фонд.
Научно-техническата обработка на документите се извършва от архивисти и групи, с чието съдействие се провеждат тематични обработки на архивни фондове и документи приети от учреждения и предприятия. През годините това са специалистите Иван Иванов, Стефка Енчева, Вела Мартинова, Пенка Бижева и др. и техническите изпълнители Руско Енчев, Нено Гунев, Добринка Кичукова и др.

Държавен архив – Габрово работи с помощта на доброволни сътрудници – краеведи, журналисти, обществениции др., сред които се нареждат имената на Илия Габровски,Петър Часовникаров, Мария Семерджиева, Марин Маринов и др. Те са хората, които нерядко осъществяват първия пряк контакт с организации и потенциални дарители, например наследници на видни личности от местно значение и др. През годините архивът работи в посока увеличаване на доброволния сътруднически състав със съвременници на исторически събития, работили в културния, просветния и обществения живот.
Основната дейност на доброволните сътрудници включва издирване на архиви на търговски и занаятчийски предприятия, лични фондове на обществено-политически, културни, стопански и други дейци, снимки на изгледи на градове и селища. Издирва се всякакъв вид документален и снимков материал от появата и развитието на индустрията, занятите, културно-политическият живот и др.
Успоредно с основната си задача да комплектуват фондове, архивистите развиват и богата научно-изследователска дейност. Постепенно нарастващата документална база на Архива позволява интензивна популяризаторска работа. Създадени са каталози с няколко десетки хиляди фиша. Публикуват се статии в различни вестници и списания- прегледи, статии, публикации и снимки, осъществяват се регулярно участия в радиопредавания.
Темите, които се разработват са продиктувани от многообразието и спецификата на съхраняваните фондове – „Пътища за облекчаване на работата ни с крупните фондообразуватели”от1968 г., „Елин Пелин и филателното дружество”от1969 г. на Марин Маринов, публикувани в сп. „Архивен преглед” и в. Балканско знаме,„Нови документи за музикалното ни минало” от 1965 г. с автор Христо Джермански, публиквана във в. „Балканско знаме”, „Каталог на по-важни документи на и за Априловска гимназия” с автори Цанка Митева и Петър Тоцев, публикуван през 1972 г. и др.

Общата цел, която всички архивисти споделят през годините е значението на документа и убеждението, че правилното съхранение е ключово условие за ефективно управление и отговорност за опазване в бъдещето паметта на нацията.
В продължение на 70 години Архивната система и в частност Държавен архив – Габрово не спира да се развива. Всички постигнати резултати и мисъл за бъдещето не биха били възможни без основната движеща сила на организацията през годините – нейните служители.
Автор: Стефка Вуцова – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Новинипреди 7 дни
Михаил Митов: Основен ремонт на улици в част от габровските села предвижда Бюджетът
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Икономикапреди 7 дни
Пазарът на труда в Габровско: Над 41 хиляди заети през 2024 г
-
Любопитнопреди 6 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!