

Култура
200 години от рождението на Раковски
Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.
Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.
Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).
По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Икономикапреди 7 дни
Ученици от СУ „Васил Левски“ преминаха обучение „Млади предприемачи“
-
Кримипреди 3 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста