Свържи се с нас

Култура

200 години от рождението на Раковски

Published

on

Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.

Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.

Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).

По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица