Свържи се с нас

Култура

115 години Габровско машиностроене (част 3 и 4)

Published

on

Първият български тъкачен стан е създаден в Габрово.

Третият син на Ив. Недков – Цветан, учи в Априловската гимназия, но всяко лято работи по два месеца във фабриката на баща си. Така, постепенно добива необходимата техническа и практическа подготовка за един бъдещ инженер. Следва във висшето техническо училище в Мюнхен, Германия. По съвет на баща си постъпва като работник в заводите „Шкода” – Пилзен, Чехословакия, защото „добър инженер става онзи, който е бил добър работник по професията си“. След като завършва образованието си, през 1933 г. се завръща в Габрово.

По това време фабриката се намира в тежко финансово положение и заради световната криза (1929-1933). Ив. Недков е вече с разклатено здраве и умира на 21 юни 1936 г. Под негово ръководство предприятието не се разраства особено, а е по-скоро една добре обзаведена машинна работилница, без някаква специализация и серийно производство.

Инж. Цветан Недков постепенно оглавява производството на изпадналата в безизходица фабрика. Като по-ориентиран, той вижда, че след голямата световна криза, вътрешният пазар ще е гладен за текстилни изделия и по-специално памучни платове. Ориентира се към изработване на памукотъкачен стан.

През 1935 г. инж. Цветан Недков става първият в България произвел памукотъкачен стан, задвижван от собствен електромотор. Същата година той е показан на организираната от Съюза на индустриалците в Габрово занаятчийско-индустриална изложба, подредена в Априловската гимназия.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Първи инж. Цветан Недков въвежда петдневна работна седмица и работа на акорд в своето предприятие.

През 40-те години на ХХ в. фабриката на „Ив. Недков“ АД постепенно започва да се справя с натрупаните задължения под ръководството на инж. Цветан Недков. Той изпълнява едновременно различни длъжности: ръководител, директор, конструктор, технолог, доставчик на материали, домакин, качествен контрол. Цялата администрация се състои от 1 счетоводител и 1 деловодител.

Инж. Цв. Недков въвежда собствена организация на производството: работа на акорд и заплащане на произведена бройка машина. Това позволява формиране на значително по-високи заплати. Изисква се само първокачествена продукция, за допускане на брак се предвиждат удръжки.

Съвсем непознато за тогавашното време в България е въвеждането на петдневна работна седмица от инж. Недков. Според него, отпочиналите работници дават по-качествена продукция. След 1942 г. във фабриката вече работят 120 души.

Под негово ръководство се създават и много добри работници: стругари, фрезисти, шлосери, леяри, които продължават да работят и дори стават ръководители в създадения по-късно Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) по времето на социализма. Целият материал можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица