Свържи се с нас

Култура

Картината „Небе и земя“ на Давид Перец е акцент на месеца в Галерията

Published

on

През 70-те години на 20-ти век българското изобразително изкуство се намира в желязната идеологическа и естетическа хватка на тоталитарната социокултурна система, подчинена изцяло на постулатите на социалистическия реализъм.

Българското общество преживява период на принудителна културна изолация. Поради това е изключително интересно как през 1977 г. във фонда на галерията влиза, носещата лиричност творба „Небе и земя“ на Давид Перец.

Картината, с размери 62 х 92 см, представлява абстрактна композиция, изпълнена в смесена техника и е в пълен разрез с наложените догми за реализъм и образност в социалистическото изкуство. Именно това ни провокира в рубриката „Акцент на месеца“ да представим точно тази творба – „Небе и земя“, с което да отбележим 115 години от рождението на изявения български художник Давид Перец, роден на 19 февруари 1906 г. в Пловдив.

През 1926 г. той, заедно с Васил Бараков и Златю Бояджиев е част от курса по рисуване при фирменото ателие „Дъга“, собственост на Гео Мирчев. Именно там се „раждат“ Бараците – единствената творческа група в България, провокирана изцяло от естетическите търсения на авторите. Прозвището „Бараците“ е дадено от друг голям живописец от Пловдив – Цанко Лавренов.

Те споделят общи виждания и за развитието на съвременното българско изкуство и са обединени в Дружеството на южнобългарските художници, а по-късно и в Дружеството на новите художници.

Приятелството на Давид Перец с Васил Бараков и Златю Бояджиев продължава и в Художествената академия /1927 – 1933 г./, където делят обща квартира. Заедно учат, гладуват и се борят да изкарат по някой лев от писане на реклами и рисуване на фирмени табели. „Синът на Златю Бояджиев – Георги Бояджиев, пише в спомените си, че понякога тримата приятели чупели табелите на някой магазин.

След седмица уж случайно най-речовитият от тях – Давид Перец, минавал и обръщал внимание на собственика, че няма табела и му предлагал услугите си. Нает на работа, той викал Васил и Златю да му помагат.“ /„Енциклопедия на Пловдив“, автор: Божидар Тотев/ От 1931 г. до установяването си в Париж, участва активно във всички общи художествени изложби в България. Първата публична изява на художника, след Академията е през 1934 г., когато излага свои картини в зала „Преслав“. За пръв път показва самостоятелно свои работи на изложба в галерия „КООП“ в София.

През 1936 г. посещава Холандия, Франция и Германия. През 1938 г. сключва брак със съпругата си Иза, негова спътница и муза до края на живата. Галерия „Христо Цокев“ притежава един изключителен неин портрет от 1946 г., определян от критиците като връх в портретната живопис на Перец. Втората световна война променя изцяло житейския и творчески път на художника.

През 1940 г. на основание забраната, предвидена в законопроекта за защита на нацията на Давид Перец е отнето правото да членува в Съюза на дружествата на художниците в България. В периода 1943 -1944 г. е въдворен в концентрационен лагер „Ташбоаз“.

През 1947 г. Перец спечелва стипендия за специализация в Париж и работи в ателието на големия френски художник и педагог Андре Лот. След кратко пребиваване в Израел заедно със семейството си той напуска България през 1948 г. и се установява в Париж.

От 1950 година започва нов период в изкуството на Давид Перец. Две години по-късно той вече е носител на наградата на Израел, а след още 5 години получава златен медал на Парижката община за пейзажа „Пале Роял“. Оттогава до смъртта си има още много изяви. ,През 1977 година урежда мащабна Юбилейна изложба в България. Експозицията е показана в София, родния Пловдив и по настояване на председателя на Съюза на художниците – Светлин Русев в Габрово.

Давид Перец първоначално е изненадан от избора на Габрово, но благодарение на категоричната позиция на Светлин Русев изложбата тук се състои. След посещението си в града ни, срещата с публиката и запознанството с габровски художници и тяхното творчеството Перец споделя, че Габрово е най-логичният избор след София и Пловдив.

Изложените творби обхващат период от 43 години. В експозицията е включена и най-старата работа на художника завършена преди този 43 годишен период. Представени са и най-новите, някой от които още неподписани негови творби, но основният акцент, въпреки всичко, пада върху т. нар. Парижки период, характеризиращ се лирична абстрактност.

Творбата „Небе и земя“, която имаме удоволствие да ви представим като акцент на месец февруари е датирана от 1975 г. и е чудесен пример за свободата в творческото развитие на този невероятен художник. Благодарение на решението на Светлин Русев във фонда на нашата галерия се съхраняват 4 творби на Давид Перец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица