

Христина Янкова се вписва чудесно във възрожденската атмосфера на музей „Етър”. Носията, с която секретарят на читалището в севлиевското село Богатово е облечена, е наследство от нейната баба. Коланът – в бял, зелен и червен цвят, е личен патент на Христина Янкова, изработен от самата нея.
Жени от село Богатово приготвят пипереница в музей „Етър”, където на 3 и 4 октомври посетителите научиха стари рецепти за туршия и видяха как се прави зимнината в миналото.

Чушките се обират седмица-две преди да бъдат сложени в качето. Необходимо е да са позавехнали. На дъното на съда се нареждат листа от дюля, вишна или друго плодно дърво. Може и лозови. Върху тях се поставя ред чушки, върху него отново листа и следващ ред чушки. Така до запълване на качето. Най-отгоре се слагат малка диня, зелени домати, морков или друг зеленчук, какъвто има в градината. Три литра вода завира, добавят се литър и половина оцет, 200 грама сол и 300 грама захар. С тази течност се заливат зеленчуците. Пропорцията е за 6 килограма чушки.
На всеки три дена се преточва течността, докато стане готова туршията. За да се пресече ферментацията, се поставят глава хрян и шепа синап, обвит в тензух. В наши дни се ползва бензоат.

Любимата песен на трите жени от село Богатово, които приготвяха туршия в музей „Етър”, е за фаталната красавица Ангелина. Те я представят с готовност пред посетителите. В нея става дума за любов и трагично убийство. Мелодията е бавна и малко тъжна. Ангелина се влюбва в двама братя, които в една и съща вечер – сряда, идват при нея. Следва гневен скандал и убийство.
Дори да звучи като турски сериал, историята е истинска. Запазена в спомените на старите жители на село Богатово, тя се разказва и днес. Най-вече чрез песента за Ангелина. Христина Янкова разсъждава, че името Ангелина не се носи от никоя жена в това населено място. Дали пък хората толкова са били разтърсени от кървавата развръзка на любовта между тримата млади, че са решили никога повече жена с името Ангелина да няма в тяхното село? Да, наистина като турски сериал, но с българи в главните роли. Днес в Богатово мирно съществуват и българи, и турци, макар вторите да са останали съвсем малко на брой. Христина Янкова споделя, че живеят много задружно.

Не винаги обаче е така. Секретарят на селското читалище прави свои проучвания на името на селото. В средата на XIV век тук вече преобладават турците. Фамилията Богатинови бяга в Русия и 30 години по-късно – към 1484 година, около Калининград възниква село Богатиново. Христина Янкова, която подготвя своя история на селището, смята, че там се заселва потърсилата спасение в Русия българска фамилия.
В наши дни, за щастие, в село Богатово няма проблеми между хората, провокирани от етническата им принадлежност. Една от жените, които на 3 и 4 октомври приготвяха туршия в музей „Етър” бе 80-годишната баба Фатма. Носията, с която бе облечена, по нищо не се различаваше от носиите на съселянките й. Туршията й – също.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“


Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.
Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.
Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.
Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!
„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.


Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


Култура
Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново


Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.
Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.
Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.


-
Културапреди 7 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 6 дни
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев
-
Новинипреди 6 дни
„Ковачите“ посрещат дубъла на ЦСКА
-
Кримипреди 5 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа
-
Кримипреди 6 дни
Голямо количество контрабанден тютюн бе иззет при акция
-
Любопитнопреди 7 дни
Конкурс за детска рисунка на тема „Вълшебен свят“
-
Новинипреди 5 дни
НГПИ „Тревненска школа“ ще поиска помощ от Междуведомствената комисия
-
Новинипреди 5 дни
Правителството ще рестартира проекта по изграждане на тунел под Шипка