

Култура
Галерията представи акцента си за месеца

Културният календар на Художествена галерия „Христо Цокев“ тази година е изцяло съобразен с отбелязването на 160 години от обявяването на Габрово за град. Галерията представя пред публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.
В рубриката „Акцент на месеца“ този път е представена живописната творба „Портрет на старец“, на художника Иван Захариев. Той е роден в Габрово на 9 февруари 1897 г., като първото от общо 9 деца в семейството на часовникаря Захари Иванов Гичев.

Иван Захариев проявява таланта си още като дете. Избран е от своите учители да подари своя рисунка на цар Фердинанд I, при посещението му в Габрово. Царят толкова харесал детската творба, че му подарил в замяна дребна златна паричка. Гимназиалното си образование художникът завършва в Априловската гимназия. Иван Захариев участва във войната през 1917-1918 г., като запасен офицер. Неговият внук Иван Василев, който днес живее в Чехия, сподели спомени, които помни от баба си: „Имали са гръцки пленници на тежка работа. Много от българските войници и офицери се отнасяли към тях меко казано не много добре. Дядо в много случаи ги защитавал и се застъпвал за тях. След войната получава на няколко пъти колети от бившите пленници в знак на благодарност, как се отнасял към тях с уважение и внимание.“ След войната младият художник вече сгоден, работи една година, като основен учител в село Беломъжите, Габровско и три години в село Върпища, Дряновско. Постъпва в Художествената академия през 1923 г. и завършва през 1927 г. със специалност живопис. Следва едногодишен стаж в Образцова гимназия в София. През 1929 г. полага държавен изпит. За отличната си дипломна работа получава награда – едногодишна специализация в Италия. Голямата любов към годеницата му Марина и бащиният дълг към новородената им дъщеричка надделяват при решението – вместо да замине за Италия, да се върне заедно със семейството си в родното Габрово. За студентските години на Иван Захариев, неговият внук Иван Василев разказа ценни спомени: „Знам една историйка, която съм чувал няколко пъти от дядо. На 16 април 1925 година искал да види опелото на генерал Константин Георгиев в църквата „Света Неделя“. Бил вече наблизко църквата, когато го спрял някакъв познат от Габрово, който имал за него и някакви новини от родителите му. Огромна експлозия прекъсва разговора им. Почувствали взривната вълна. Помагали с ранените. Казваше, че ако не го е спрял този негов познат, нямаше да бъдем на този свят. 10 минути и всичко можело да бъде иначе. Следвал, поправял часовници и пеел и свирел на мандолина. Годеницата му си намерила работа и финансово си помагали. Били се уговорили, че като завърши той, и тя да завърши Художествената академия. Дядо ми завършва с отличие. Един цитат от книгата на Рачо Буров /племенник на Иван Захариев – бел. автора/ : „ И двамата ми вуйчовци благодарение на часовникарството завършили и станали добри художници.“ В учителският състав на габровската гимназия срещаме името на Иван Захариев за пръв път през учебната 1928-1929 г., записан е като учител по рисуване. През учебната 1931-1932 г. вече е учител по рисуване и ръчна работа, класен наставник, завеждащ кабинета по рисуване и ръчна работа, ръководител на ученическо дружество „Родно изкуство“. Ръководел е няколко ученически екскурзии. Негови колеги в кабинета по рисуване са били Георги Кашев и Кина Бакърджиева. Негови ученици са редица изявени днес художници – Ива Хаджиева, Драган Немцов, Дора Бонева, Георги Дойнов и световно известният Христо Явашев – Кристо. Възпитаниците му и днес го помнят като бай Зари, който в старанието си да научи децата да рисуват добре, купувал свежи плодове и зеленчуци от пазара за да подреди хубав натюрморт. Гладът се оказвал по силен от ученическата дисциплина и така всяка сутрин кабинета по рисуване осъмвал с изяден натюрморт. Бай Зари бил упорит. Започнал да наплюва плодовете преди да ги подреди за модел на детските рисунки. И това не помогнало, но бай Зари не се отчаял. В следващите часове учениците рисували натюрморт с тиква, ряпа, пащърнак, целина, цвекло, праз лук, чесън и други не апетитни за гладните деца зеленчуци. След тридесет и две години служба се пенсионира. Награден е с бронзов медал „Кирил и Методий“ от ръководството на гимназията и похвален с отзив от Градски Народен съвет за тридесет годишна учителска практика и дългогодишна обществена и художествена дейност.
Музеят на образованието притежава редица негови портрети на възрожденци и стари заслужили учители.
Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ се съхраняват девет портрета и един габровски пейзаж на талантливия габровски художник Иван Захариев.
Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“


Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.
Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.
Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.
Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!
„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.


Култура
Млада габровска авторка ще представи дебютния си роман


Предстои ново интересно събитие в РБ „Априлов-Палаузов“. На 9 април, сряда, от 17.15 часа ще започне срещата с Ваня Бойчева – млад човек от Габрово, влюбен в книгите съвременен автор с категорична заявка за литературен успех и в бъдеще. Тя е родена, живее и работи в Габрово.
Ваня Бойчева споделя, че нищо в живота не е случайно – върволица от дребни на пръв поглед случки я отвежда до срещата й с нейната любима писателка Даян Шаер, гостувала на габровската четяща публика, автор на популярните заглавия „Има ли места в Рая“, „Дъщерята на времето“, „Да откраднеш сърцето на дявола“, „Вдовицата на времето“, „Събуди твореца в теб“ и най-новият й роман „Любовта отзад напред“, с който габровци ще се срещнат на 10 април 2025 година, отново в библиотеката.
Точно Даян Шаер е човекът, който с професионализъм и вяра оказва нужната подкрепа на Ваня Бойчева и я подтиква категорично към издаването на нейния дебютен роман – „Грехът на монаха“, получил вече признание и популярност сред мнозина.
Ваня благодари и на други двама творци на полето на книгата днес – Боян Боев, авторът на „Сайбиева невеста“, „Последна молитва“ и др., и на Соня Хачикян, създателят и управител на книгоиздателство „Лемур“, чрез което „Грехът на монаха“ идва „на бял свят“ през ноември 2024 година. Ваня Бойчева пише своя роман в продължение на повече от две години. Художествен редактор и издател на книгата е Даян Шаер.
Една мисъл се появява у Ваня още в началото на писателския процес и бързо се превръща в решение – нейната първа книга да бъде с благотворителна кауза – по-голямата част от събраните от продажбите суми ще бъдат дарени за възстановяване на нуждаещи се от това православни храмове по българските земи.
Ваня Бойчева подкрепя по този начин и реализацията на проекта на Радослав Първанов, наречен „Счупената вяра“, откъдето идва идеята да започне този мащабен процес по даряване нов живот на знакови за българската история и народност християнски храмове.
Първите средства от продажбата на книгата „Грехът на монаха“ ще бъдат дарявани за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в с. Горни Угорелец, община Севлиево.


Култура
Книгата „Царска България“ ще бъде представена в Дряново


Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” с автори проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието ще се състои на 10 април, четвъртък, от 17.30 часа в Залата за временни изложби в експозиция „Кольо Фичето“ на Исторически музей – Дряново.
Монографията разглежда важен и често пренебрегван период от българската история – времето на Царска България. Темата за монархическата институция в страната постепенно преодолява дългогодишната си табуираност и започва да се утвърждава като значим елемент от съвременната българска историография. След 1989 г. интересът към този исторически пласт нараства, а последното десетилетие бележи задълбочено внимание и нови изследвания.
Книгата на проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов има за цел да систематизира знанията за българския владетелски двор, да представи личностите, институциите и функциите му в периода 1879–1946 г., както и да провокира дискусия относно значението и наследството на Царска България.


-
Културапреди 7 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева
-
Новинипреди 6 дни
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев
-
Новинипреди 6 дни
„Ковачите“ посрещат дубъла на ЦСКА
-
Кримипреди 5 дни
Изгоря покривът на Тревненската школа
-
Кримипреди 6 дни
Голямо количество контрабанден тютюн бе иззет при акция
-
Любопитнопреди 7 дни
Конкурс за детска рисунка на тема „Вълшебен свят“
-
Новинипреди 5 дни
НГПИ „Тревненска школа“ ще поиска помощ от Междуведомствената комисия
-
Новинипреди 5 дни
Правителството ще рестартира проекта по изграждане на тунел под Шипка