Свържи се с нас

Култура

Недялко Каранешев – художникът, пресъздал духа на времето

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Недялко Каранешев–български художник, учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия, историк и общественик.

Недялко Каранешев, 1940 г.

Недялко Каранешев е роден на 16 февруари 1876 г. в с. Хотница, Великотърновско, в семейството на Константин Трифонов Каранешев – учител, опълченец и почетен гражданин на Габрово. Недялко Каранешев учи последователно в родното си село, Горна Оряховица и Велико Търново, като по време на ученическите години проявява траен интерес към изобразителното изкуство.

Недялко Каранешев, 1960 г

Обучението му го среща с митрополит Климент (със светско име Васил Друмев – възрожденски, един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България), който впечатлен от заложбите на бъдещия художник, заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, спомага за приемането му през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в София. Там негови преподаватели са известните български художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров. След успешното завършване през 1902 г. Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция, Италия, под менторството на проф. Джовани Фатори – педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Недялко Каранешев (вляво) и Стефан Ковачев, работещи бюста за паметника на Продан Тишков (Чардафон) в Габрово, 1912 г.

Недялко Каранешев се завръща в България и до 1908 г. учителства последователно в Горна Оряховица и в Дряново. В продължение на 10 години, до 1918 г. е учител по изобразително изкуство в Априловска гимназия в Габрово. Паралелно преподава и в габровското Девическо училище, където води курсове по приложни изкуства до 1923 г. Заедно със Стефан Ковачев –художник и учител по рисуване, организират множество изложби, както на свои творби, така и ученически. През 1912 г. Каранешев и Ковачев работят по направата на бюста на Продан Тишков – Чардафон.

Пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон са характерни за неговото творчество. Негов е портретът на Васил Априлов, откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г.. Основни сюжетни линии в неговите творби са Възраждането и освобождението на България.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1910 г.

След пребиваването си в Габрово, Недялко Каранешев се установява в Велико Търново. Паралелно с учителската си дейност, участва в изографисването на църкви и манастири в Търновската епархия и е автор на публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това – в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 във Велико Търново. Рисува възрожденски архитектурни шедьоври и манастири в Арбанаси, Велико Търново, Габрово, като проучва тяхното създаване. Интересът към историческото наследство, Каранешев комбинира с учителството и в резултат на това изготвя лекции, статии и летописни бележки, насочени към учениците и посветени на редица революционери и дейци като Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето и др. Каранешев е и автор на стихове и краеведски изследвания – резултат на активната му събирателска дейност.

За своята дългогодишна обществена деятелност, и поп повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. Умира на 10 март 1964 г. във Велико Търново. Градската галерия в Горна Оряховица и до днес носи името му, а негови произведения са ценно притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия.

Илюстрована пощенска картичка с репродукция на картина на Недялко Каранешев – изглед от Габрово, 1.11.1910 г.

Лични документи на художника, негови снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведска тематика се съхраняват в Държавен архив – Габрово във фонд на негово име. Част от архивното му наследство се съхранява и в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив – София.

Автор: Стела Илева Младши,
експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица