Свържи се с нас

Култура

Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

Published

on

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.

Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.

„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.

Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.

Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.

Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.

Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.

В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица