Свържи се с нас

Култура

За да си герой, не е нужно да се „възпламениш“, понякога е достатъчно да издържиш

Published

on

На 6 май – Гергьовден, отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, когато обществото има нагласата да отправя обобщен поглед към важните неща. Зад същността на Гергьовден, като символ на държавната ни мощ – все пак без армия няма независимост, стоят съдбите на милиони. Българските воини участват във войните, водени за защита на националните каузи, а в мирно време се подготвят за бъдещи битки.

Да, решенията да започне една война се вземат, най-често, в уютни кабинети, сред скъпи мебели, вероятно на чаша скъпо питие. Икономически интереси и политически кроежи съпътстват всяка война. Материалните изгоди от нея са за ограничен кръг лица. Цената се плаща от останалите. В масовото съзнание обаче не остават спекулантите, нито облагодетелстваните. Запазват се образите на героите. За да стане човек такъв, не е необходимо непременно да се „възпламени“. Понякога е достатъчно да издържи. Много бързо масовото съзнание обобщава такива образи в един, за да се роди националното разбиране за героичност. Символите, с които свързваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, са родени от личните съдби на милиони хора. Един от тях е адвокат Никола Сокеров.

Никола Сокеров

„От предварителната информация за Никола Сокеров – човек на дълга, сдържан перфекционалист и професионалист, следящ педантично закона, си бях създала образа на буквояд, чийто личен фонд е пълен с преписки от служебната му дейност. От малкото лични документи и снимки, запазени в Държавен архив, не се виждаше нищо грабващо, нищо, говорещо за интересите и душевността на адвоката. Отвсякъде „крещеше“ юристът и почти никъде не прозираше човекът. Едва след като се запознах с изданията, свързани с извънпрофесионалните интереси на адвокат Сокеров, пред мен изникна образът на патриота, ерудита с разностранни интереси.“

Уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева описва тези свои впечатления в статията си „Библиотеката – неизвестното лице на адвокат Сокеров“.

Никола и Дешка Сокерови, 1912 г.

През 1978 г. музеят се сдобива с 1392 книги, лекции, списания, бюлетини, вестници от наследниците на видния габровски адвокат Никола Сокеров (1884-1945). От тях 630 са откупени, останалите 763 – дарени.

В статията си Румяна Денчева проследява житейския път на Никола Сокеров, включително и връзката му с Българската армия.

Той завършва Школата за запасни офицери през 1906 г. с чин подпоручик. Участва в Балканската война като запасен офицер и е тежко ранен при обсадата на Одрин. През 1913 г. е повишен в чин поручик, а през 1918 г. – в капитан.

„Скорошните войни, в които пряко участва, вълнуват адвоката, карат го да потърси причините и виновниците за тях. Болката на всички българи – откъснатата Македония, е болка и на патриота Сокеров. В библиотеката му се срещат заглавия като: „Балканската война 1912-1913 г.“ на ген. Ив. Фичев, „Възраждането на Македония“ на Г. Константинов, „Балканските войни“ на А. Тошев, „Освободителни борби на Македония“ на Хр. Силянов, „Доклад на Карнегиевата комисия по войните 1912-1913“, „Македония в Българската история“ на Ив. Дуйчев, „Македония – минало и нови борби“, „Престъпното безумие и анкетата по него“ на Иван Евст. Гешов и др.

Домът на Сокерови

Историята на съвременност – политиката също е възбуждала интереса на Сокеров, като основа на бъдещата българска история. Запазени са: „Странички от нашата нова политическа история“ на Ал. Малинов, „Реч на министъра на вътрешните работи П. Габровски по отговора на тронното слово“, „Кризата в съвременния парламентаризъм“ на С. Баламезов, „Пътят на България“ – реч на Б. Филов, произнесена в народното събрание през 1941 година.“

Краят на земния живот на Никола Сокеров не е свързан с Българската армия. Умира след боледуване на 12 март 1945 г. в София. Погребан е в габровските гробища. Всяка човешка съдба е необикновена сама по себе си. Във фамилната памет на милиони български семейства са запазени спомени. В историите има и геройства, и разбираеми човешки слабости. Както е в живота на обикновените хора. Но именно техните изпитания дават основание на обществото да приема символично Гергьовден за Ден на храбростта и за празник на Българската армия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица