Свържи се с нас

Култура

Райчо Каролев – първият директор на Априловска гимназия

Published

on

снимка: Държавен архив – Габрово

Днес, в поредицата от личности със съществен принос в обществено-политическия живот на Габрово и България, ще ви припомним за Райчо Каролев – учител, общественик, държавен деец и книжовник.

Райчо (Рачо) Михов Каролев (1846-1928 г.) завършва Габровското взаимно и класно училище. Негов учител е Цвятко Самарджиев. Като Априлов стипендиант постъпва в Киевската духовна семинария, а след това в Духовната академия.

Той е първият габровец с начуна степен преди Освобождението. След завършването на академията получава званието “кандидат на богословските науки” със съчинението “За богомилството”.

През 1871 г. се завръща в Габрово и е назначен от местната община за учител в Габровското главно мъжко училище. По негова идея се създава курс за учителите от селските училища. Въвежда звуковата метода на преподаване и следи за прилагането ѝ във всички отделения на подготвителното училище. Заедно с Петър Генчев, Иван Гюзелев и Васил Михов изработват “Правила за учениците в Габровското училище” и програми за главните мъжки и девически училища. В този период Р. Каролев е активен театрален и читалещен деец.

През 1872 г., по предложение на габровци, той е избран за делегат от родния си град в първия епархиален събор, свикан след издигането на Иларион Макариополски за Търновски митрополит.

Райчо Каролев става първият директор на Габровската мъжка гимназия, която от 1889 г. се нарича Априловска.

По време на Априлското въстание (1876 г.) е арестуван, заедно с други габровски учители, но след месец в търновския затвор е освободен.

На 5 юли 1877 г. е избран за член на временното градско управление в Габрово, а от 15.07.1877 до 1.08.1878 г. е председател на Окръжния управителен съвет. След това е назначен за училищен инспектор в Русенска област.

През 1879 г. участва в Учредителното събрание в Търново, като е назначен от императорския руски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Избран е за секретар на събранието. По политически убеждения той е либерал. Във II ОНС е представител от Дряновска околия, а в IV ОНС е избран от Габровска околия.

През есента на 1879 г. е назначен за инспектор на Габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор. Като такъв поставя началото на музея там през 1883 г.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във втория кабинет на Петко Каравелов (1884-1886 г.), а впоследствие е директор на Софийската и Пловдивската мъжки гимназии.

В периода 1894-1899 г. е директор на Народната библиотека в София. Автор трудове: “Ръководство по звучна метода” (1872), “Уроци по българска черковна история” (1873), “Кратка всеобща история” Ч. I” (1881),”Ръководство по всеобща история Ч. I-II” (1882), “История на православната христянска черква” (1894), “Свещенна история на Новия завет” (1894), “Свещенна история на Вехтия завет” (1897), “История на българската черква” (1895), “Всеобща история” (1901), “История на Габровското училище” (1926). Умира в София през 1928 г.

През годините Райчо Каролев проявява организаторски способности, последователност и усърдие в работата. Влага много труд и енергия, за да постигне добри резултати в дейностите си.

Неговото име в Габрово носят средно училище и улица в централната част на града.

ДА-Габрово, Ф. 746К, оп. 5, а.е. 10, л. 1- Снимка на семейството на Михо Е. Каролев. Райчо Каролев (прав, в средата), след завръщането му от Русия, като учител в Габровската гимназия -1872 г.

ИЗТОЧНИЦИ:
Инджов, Ем. Райчо Каролев. Габрово, 2006.
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 689- 694.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 149-150.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 167-168.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 266-268.
Ташев. Т. Министрите на България 1879-1999. Енциклопедичен справочник. С., 1999, с. 221-222.
Юбилеен сборник по отпразнуване на 50-годишнината от I-ия випуск на Габровската “Априловска” гимназия. Габрово, 1925.
Каролев Р. История на габровското училище. С., 1926
http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova–Raycho-Karolev-donasya-u-nas-poznaniya-za-hininovata-rakiya–koyato-lekuva-holera/212439/11/105

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица