Свържи се с нас

Култура

Христо Цокев – първият габровец с художествено образование

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Една от тези личности, които ни карат да се гордеем с родния си град е художникът Христо Иванов Цокев.

Роден в Габрово на 3 май 1847 г., той е първият габровец, получил художествено образование, и един от първите светски художници в България, талантлив портретист и иконописец. Учи в Габровското училище, още като юноша заминава с поклонници за Света гора и остава там до 1859 г. като послушник в Хилендарския манастир, където проявява художествената си дарба и помага на иконописците. Заминава за Русия и първоначално учи в Киевската духовна семинария, но се отказва от монашеския сан, постъпва в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и го завършва през 1873 г. След завръщането си в Габрово рисува икони и портрети и става известен с прозвището Живописеца.

Христо Цокев е съпричастен и към националноосвободителните борби и участва в Старозагорското въстание (1875 г.). Поканен е за иконописец на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов, а след това емигрира заради турските гонения в Гюргево, където става основател на Гюргевския клон на Българското централно благотворително общество. Остава във Влашко и продължава да рисува портрети, автор е на икони за храмовете в Гюргево, Александрия и др. По време на Освободителната война, Христо Цокев е художник в руската армия. След Освобождението се завръща в родния си град и е назначен за учител по чертане и рисуване в Априловската гимназия през 1879 г., и продължава да се занимава с иконопис и рисуване на портрети. Кандидатства за учител в Софийската гимназия и е одобрен, но заради влошено здравословно състояние остава в Габрово и продължава да учителства. В творчеството си е силно повлиян от руските художници, създава един от първите пейзажи в нашата живопис – „Гора” (1872 г.) и някои от най-ранните творби в българската битова живопис – „Стара жена”, „Монахиня”, „Руска селска девойка”, „Пушач” и др. Негово дело са част от иконите в габровските храмове – „Погребението на Спасителя” на иконостаса в църквата „Успение на Св. Богородица”, иконата „Успение на Св. Богородица” в църквата на Соколския манастир, „Съшествие на Светого Духа над Апостолов” в храма „Св. Троица”, както и множество портрети на известни габровци, сред които са и ликовете на родителите на Райчо Каролев. Някои от най-ранните произведения на Христо Цокев се съхраняват в Националната художествена галерия – „Портрет на стар монах” и „Архимандрит Арсений Москвин” (1867 г.).

Бележитият художник умира на 28 септември 1883 г. в родния си град. Неговото име днес носи Художествената галерия в Габрово. Там са експонирани някои от творбите на художника, като „Портрет на момиче“ (1874 г.), „Събор на светите апостоли“ (1874 г.), портретите на габровския търговец Петко Манафов (1873 г.) и на свещеник Васил Михов (1875 г.), „Болно дете“ (1880 г.) и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват снимки на негови картини и стенописи във фонд 1325 „Габровски, Илия Иванов“.

Автор: Даниела Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица