Свържи се с нас

Култура

Габровецът Иван Златин участва в създаването и приемането на първата българска конституция

Published

on

Снимка: Държавен архив – Габрово

Иван Пенчов Златин (1843-1927 г.), родом от Габрово, е една от активните и значими общесвено-политически фигури през втората половина на XIX век.

Роден e в семейство на търговец. Завършва класно училище при Хр. Костович и Тодор Бурмов. Впоследствие е един от крупните търговци в региона. Освен това той постепенно се превръща и в изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност изпълнява до 1877 г.

Златин има съществен принос за превръщането на Габровското главно училище в пълна гимназия. През 1872 г. дори отваря ученически пансион. Близък приятел и сподвижник на войводата, от Априлското въстание, Цанко Дюстабанов. С него са избрани в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градският съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. В същото време е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. След Априлското въстание е арестуван от турските власти, заедно с учителите от града.

Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 година).

През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд.

През 80-те години на XIX век се премества в столицата София и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия Арие от гр. Самоков. През 90-те години на XIX век основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са съдружници и притежават общ дял от 30%. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.

Главен акционер и член на Управителния съвет на предприятието за построяване на жп линиите Роман-Плевен-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.

Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Основател на Съюза на индустриалците в България.

В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия.

Деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г.

Умира в София през 1927 г.

В спомените на съвременниците си, Иван Златин е описан като човек, който изключително съвестно и отговорно изпълнява своите професионални и обществени задължения. Д-р Петър Цончев го определя като “голям габровец”.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с. 399, 739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866, с. 48.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 234-235.

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица