Свържи се с нас

Култура

Мостът Игото – един от символите на Габрово 186 г.

Конашкият мост („Игото”) – един от символите на Габрово в продължение на 186 години.

Published

on

Когато през 1798 г. Габрово е опожарено от войските на Капудан Хюсеин паша, неизвестен летописец отбелязва изгарянето на две църкви и оцеляването на няколко каменни постройки, сред които са два моста. Единият от тях е Конашкият мост, изграден през 1749 г. и просъществувал до 1935 г., когато е подменен с нов. Той е датиран по надпис на каменна плоча, вградена в парапета: „Согради сые мост в лето от сотворение мира 7244, а от Рождество Христово 1749″. (Плочата е отнесена при голямото наводнение през 1897 г.) Това го прави най-старият каменен мост в Габрово, свидетел на историческите събития и превратности в продължение на 186 г.

снимка: РИМ – Габрово

Мостът е построен на стратегическия път през Шипченския проход към Тракия. Мястото му е сполучливо избрано в едно от стесненията на р. Янтра, при скалист праг, преминаващ от хълмовете на запад (Баждар) към изток (Камъка). Той е изграден във време, когато Габрово е проспериращо занаятчийско и търговско селище, разрастващо се и по левия бряг на реката. Името на моста е свързано с близкото му местоположение спрямо турския конак. До 20-те години на ХIХ в. той заема пространството на днешния площад „1 май 1876 г.”, след което е преместен в подножието на Баждар, където днес е хотел „Балкан”.

Заради надписа, може да се предполага, че е построен от български майстори със средствата на местното население. Изграден е от жълто-зелен пясъчник, с два свода и ракла, стъпила върху издигаща се от реката скала. Известният краевед Илия Габровски смята, че за градежа са използвани вряща вар и кръв. Той предлага и един легендарен вариант за построяването на моста. Според него, мостът е започнат от дебърски майстор, който не успява да се справи и се отказва, поради намесата на зли сили (воден дявол). Строежът е довършен от майстор Дамян от Брацигово и то след като в основите му са вградени неговия син и една габровска мома, загинали при нещастен случай във въртопа под моста. След изграждането му е поставен специален талисман за предпазване на преминаващите по него пътници.

снимка: РИМ – Габрово

По външен вид Конашкият мост не се различава от мостовете по българските земи през Възраждането, с характерното изгърбване, каменен парапет, скулптирана плоча с дълбан надпис и няколко свода, според бреговете на реката. Те са характерни за целия Балкански полуостров под властта на Османската империя, поради което някои ги определят като „турски тип”, а всъщност те датират от римско време. Това дава основание на някои възрожденци да предполагат, че тези мостове са строени преди падането на България под османска власт.

Дълго време Конашкият мост е възприеман като вход на Габрово от пътниците идващи от север, по левия бряг на р. Янтра. През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по него преминават руските войски и българските опълченци с артилерия и обози. Първото му известно изображение, е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост, на която се откроява и старата часовникова кула. Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882 г.). В същата книга е поместена гравюрата „Балканският град Габрово” от Х. Кесеберг, където Конашкият мост е представен с изглед от неговата южна страна.

Цялата статия на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в уебсайта на музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица