

Култура
На 3 март в музей „Етър“ се възродиха спомени за освободителното движение на българите
Антон Колев, секретар на габровския регионален клон на Национално дружество „Традиция“, има своя версия за историята на „Вратата на спомените“. Тя е на много повече от век, а върху нея са издълбани надписи, един от които съобщава за избухване на въстанието от 1876 година. Отбелязани са месец, ден и година.
И тъй като става въпрос за 9 май 1876 година, а бунтът в Нова махала – по това време село, а днес квартал на Габрово, е тогава, Антон Колев вярва, че с този надпис се съобщава именно за началото на това революционно събитие.
На 3 март в музей „Етър“ представители на дружество „Традиция“ показаха хладни и огнестрелни оръжия, предлагаха книги за личности, свързани с освободителната борба на българите.
Организацията провежда благотворителна кампания за изграждане на паметник, с която да се отбележат действията на една от четите, за които историята днес разказва доста пестеливо.
„На 3 март сме в музея, за да покажем оръжия от периода на Руско-турската освободителна война и да представим своя благотворителна инициатива, свързана с четата на Христо Патрев. Тя не е много известна, действа в района на Трявна, на Нова махала, на Жълтеш и други селища в Габровско “, разказва на посетителите Антон Колев.

Секретарят на „Традиция“ смята, че четата е от около 80 човека. Войводи са Христо Патрев, Станьо Гъдев и Тодор Кирков. Битката на четата е в местността „Чукара“, където от клуб „Традиция“ искат да изградят паметника.
Мястото, където в музей „Етър“ членове на организацията представят своята благотворителна кампания, се намира до Зала 2, в която публиката може да види „Вратата на спомените“.
Антон Колев споделя разкази на хора от Нова махала, според които по време на Априлоската въстание тази врата се намира на воденица в долния край на селото. Когато влизат турските части, има опожаряване и разграбване. Вратата обаче оцелява, както и самата воденица, заради местоположението си.
Почти век по-късно, когато започва изграждането на „Етър“, вратата е пренесена и поставена на Гайтанджийската одая. Наскоро екипът на музея я замени с копие, а оригиналната врата бе представена в изложба и благодарение на положените грижи е запазена от неблагоприятните влияния.

Уредникът Величка Илиева реализира свое проучване, посветено на тази врата. Официалната хипотеза е, че вратата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово.
Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци. Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Икономикапреди 7 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Кримипреди 7 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?