Свържи се с нас

Култура

Лятно кино в парка на хумора

Published

on

В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.

Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.

Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

снимка: Община Габрово

22 август, 20:30
На въдицата

Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

снимка: Община Габрово

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си

Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

снимка: Община Габрово

29 август, 20:30
Шегата

Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

снимка: Община Габрово

30 август, 20:30
Аз, печалният бог

Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица