

Култура
Изложба „Мъжки времена“ се откри в музей „Етър“
Румяна Денчева – една жена, която представи света на мъжете в изложба

снимка: Музей „Етър“
Изложбата „Мъжки времена” беше открита в музей „Етър”. Куратор е Румяна Денчева, която от години изследва социалните характеристики на българското общество в миналото.
Как една съвременна жена успява да вникне в света на мъжете и да го представи по любопитен начин за широката публика?
Като се опита и успее да го разбере. И приеме фактите такива, каквито са. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави го мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. Хората са казали: „Жена мъж прави, жена мъж разваля”. От древността светът на човека е разделен на две – мъжки и женски. Диференцирани са трудът, облекло, игрите, възпитанието, личните и обществени задължения, мястото и ролята на отделния индивид в социума. От роденото мъжко отроче се очаква отговорност, сила – физическа и на характера, работоспособност, издръжливост, здрав разум, грижовност, умения в професионален и сръчности в битова. Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове, и пр. нямат женски род. Това са професии с гарантирано мъжко присъствие, изискващи напорист, състезателен дух, упоритост, самоувереност, лидерство, техническа грамотност и умения, по-добра ориентация, поемане на риск, изследователски дух, достойнство, воля, доблест. Всяко време ражда мъжете, които са му нужни.
Мъжът сякаш има водеща роля в българското общество през периода, за който говорим!
В традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето ще продължи името на рода, то ще гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти” семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът” на къщата. Когато се съобщава за раждане на нов член в семейството се казва: „Булката доби дете”, ако се е родило момче, или „Булката доби момиче”. До началото на ХХ в. от раждането до 6-7-годишна възраст на децата няма полова диференциация в облеклото на момичетата и момчетата. Гащите са определяща част за мъжкото облекло и често се идентифицират със самия мъж. В културата ни са се запазили и до днес изрази като „Мъж, гащи връзва” и „Мъжки гащи на плет да ги видиш, поклони им се”, които показват значимостта на мъжа в един патриархален свят.

снимка: Музей „Етър“
В изложбата „Мъжки свят” представяте и ролята на силния пол за защита на Отечеството.
От века мъжът е защитник на отечеството – семейството, народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление. Мъж, който не е ходил в казарма не е мъж, казва народът. И ако до Освобождението критерий за порастване и време за задомяване е коледуването, след това войниклъкът е условието за годност и влизане в групата на мъжете. След всяка война следва мир. А мирът е любов, семейство, деца. С или без казарма, усетил се пораснал, взел „хляба” в ръцете си, младежът се замисля за своя фамилия. И тръгва ергенът по хора и вечеринки да се огледа за подходящо момиче с добро име и от заможен род, надарено с хубост и кротост, с трудолюбие и здравомислие. Ако момъкът е гражданин и интелигент, шармантната госпожица трябва:
„ да бъде хубавица, да знае да чете,
да знае кой бе Шекспир, кой Шилер, кой Гьоте.
От танци да разбира, да пее от сърце,
пианото да плаче под нейните ръце!”
И като намери (или му намерят) подходящо момиче, младежът се жени, става глава на семейство, нагърбва се с издръжката му и със строеж на къща, която жена му да направи дом, за да растат потомците им.
Времето минава, това се отразява върху всеки човек. Посетителите на изложбата могат да видят и мъжете в тяхната преклонна възрастта.
Докато имат сили, мъжете работят. Дори в старост, когато са се спрели вкъщи, те все нещо правят, ако не за нуждите на семейството, то на полза роду. А когато съвсем им се стегне душата, излизат да се видят с наборите и в кръчмата или в бръснарницата до тъмно се припомнят случки от ергенлъка и казармата, бистри се политиката, одумва се управата. И се жали за младост и сила мъжка.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Любопитнопреди 6 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Културапреди 3 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Любопитнопреди 3 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!