Свържи се с нас

Култура

Изложба „Мъжки времена“ се откри в музей „Етър“

Румяна Денчева – една жена, която представи света на мъжете в изложба

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Изложбата „Мъжки времена” беше открита в музей „Етър”. Куратор е Румяна Денчева, която от години изследва социалните характеристики на българското общество в миналото.

Как една съвременна жена успява да вникне в света на мъжете и да го представи по любопитен начин за широката публика?

Като се опита и успее да го разбере. И приеме фактите такива, каквито са. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави го мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. Хората са казали: „Жена мъж прави, жена мъж разваля”. От древността светът на човека е разделен на две – мъжки и женски. Диференцирани са трудът, облекло, игрите, възпитанието, личните и обществени задължения, мястото и ролята на отделния индивид в социума. От роденото мъжко отроче се очаква отговорност, сила – физическа и на характера, работоспособност, издръжливост, здрав разум, грижовност, умения в професионален и сръчности в битова. Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове, и пр. нямат женски род. Това са професии с гарантирано мъжко присъствие, изискващи напорист, състезателен дух, упоритост, самоувереност, лидерство, техническа грамотност и умения, по-добра ориентация, поемане на риск, изследователски дух, достойнство, воля, доблест. Всяко време ражда мъжете, които са му нужни.

Мъжът сякаш има водеща роля в българското общество през периода, за който говорим!

В традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето ще продължи името на рода, то ще гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти” семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът” на къщата. Когато се съобщава за раждане на нов член в семейството се казва: „Булката доби дете”, ако се е родило момче, или „Булката доби момиче”. До началото на ХХ в. от раждането до 6-7-годишна възраст на децата няма полова диференциация в облеклото на момичетата и момчетата. Гащите са определяща част за мъжкото облекло и често се идентифицират със самия мъж. В културата ни са се запазили и до днес изрази като „Мъж, гащи връзва” и „Мъжки гащи на плет да ги видиш, поклони им се”, които показват значимостта на мъжа в един патриархален свят.

снимка: Музей „Етър“

В изложбата „Мъжки свят” представяте и ролята на силния пол за защита на Отечеството.

От века мъжът е защитник на отечеството – семейството, народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление. Мъж, който не е ходил в казарма не е мъж, казва народът. И ако до Освобождението критерий за порастване и време за задомяване е коледуването, след това войниклъкът е условието за годност и влизане в групата на мъжете. След всяка война следва мир. А мирът е любов, семейство, деца. С или без казарма, усетил се пораснал, взел „хляба” в ръцете си, младежът се замисля за своя фамилия. И тръгва ергенът по хора и вечеринки да се огледа за подходящо момиче с добро име и от заможен род, надарено с хубост и кротост, с трудолюбие и здравомислие. Ако момъкът е гражданин и интелигент, шармантната госпожица трябва:
„ да бъде хубавица, да знае да чете,
да знае кой бе Шекспир, кой Шилер, кой Гьоте.
От танци да разбира, да пее от сърце,
пианото да плаче под нейните ръце!”

И като намери (или му намерят) подходящо момиче, младежът се жени, става глава на семейство, нагърбва се с издръжката му и със строеж на къща, която жена му да направи дом, за да растат потомците им.

Времето минава, това се отразява върху всеки човек. Посетителите на изложбата могат да видят и мъжете в тяхната преклонна възрастта.

Докато имат сили, мъжете работят. Дори в старост, когато са се спрели вкъщи, те все нещо правят, ако не за нуждите на семейството, то на полза роду. А когато съвсем им се стегне душата, излизат да се видят с наборите и в кръчмата или в бръснарницата до тъмно се припомнят случки от ергенлъка и казармата, бистри се политиката, одумва се управата. И се жали за младост и сила мъжка.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица