Свържи се с нас

Култура

Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е ценност на месеца в РИМ – Габрово

Културна ценност на РИМ – Габрово за март е Грамота на опълченеца Димитър Шиваров

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Даваме ли си сметка, че борците за българска свобода не са получили признанието си веднага. Казваме „опълченци” и сякаш с това обобщаваме всичко – готовността да се пожертваш, подвига, липсата на каквато и да било увереност, че ще доживееш свободата, в която така вярваш. А ако това се случи, да приемеш предизвикателствата на действителността – доста по-различна от тази, за която си приел жертвата.

Обществената признателност към борците за свободата на България идва десетилетия по-късно. Опълченците получават символите за обществено признание около половин век след извършването на подвизите си. И вероятно това е естествения процес.

С името на Димитър Шиваров някои от днешните габровци свързват известен в родния си град мост. Той е опълченец, получил грамота от държавния глава на България – Цар Борис ІІІ.

„Културна ценност на месец март на Регионален исторически музей – Габрово е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Документът е подпечатан и подписан от канцлера на ордените и секретаря. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант.”

Това разказва Ирена Узунова, историк от музея.

Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови.

Ирена Узунова разказва, че Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.

снимка: РИМ – Габрово

„Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия.”

През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци след 1878 г. го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.

Ирена Узунова допълва, че тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров са различни.

„Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков, лексемата „шиварка“ е пояснена като шивачка, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров, от което е произлязло името Шиваров мост, идва от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и те получават фамилното име Шиварови.”

След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си.

Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров.

Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица